Скрити в една ниша, Блис Морган и Оуен Фицхю разговаряха.
— Не виждам защо трябва да се връщаш в кралския двор сега, Оуен — настояваше мило тя.
— Защото за да постигне успех там, на Антъни му трябва протекция. За да постигне някой успех, трябва кралят да му обърне внимание, както на мен, но за да стане това, трябва някой да помогне. — Той се засмя. — Е, не е чак толкова сложно, колкото ти се струва.
— Разбирам обяснението ти, но не съм съгласна — отговори намусена Блис. — Защо трябва да отидеш сега? Не може ли Антъни да почака? Нали и досега си е живял не толкова зле и без да ходи в кралския двор?
— Блис, бъди търпелива. Щом започнат великите пости, всички празненства в кралския двор замират чак до Великден. Да не искаш Тони да загуби следващите няколко месеца, докато аз се увъртам около теб тук? Ние ще се оженим скоро след Великден, през април. Не е ли достатъчно близко нашето единение, любов моя? Естествено, ако ти се съгласиш да се оженим сега, без кой знае какви големи церемонии, ние бихме могли да заминем заедно с теб за кралския двор. Блис тропна с малкото си краче.
— Не, сър! Няма да ми отнемеш сватбата, както направи Едмънд с Блез!
— Но липсата на голяма сватба май изобщо не е попречила на щастието на сестра ти! — отбеляза Оуен Фицхю.
— О, отивай си в скъпоценния кралски двор! — ядоса се Блис. — Но гледай бързичко да приключиш с флиртовете си там, защото, щом се оженим, аз ще издера очите на всяка, която те погледне, да знаеш!
Оуен Фицхю се задави от смях.
— Олеле, ама ти си била ревнива, миличката ми!
— Върви по дяволите!
— Само ако обещаеш, че ще дойдеш с мен — продължи да се смее той, докато целуваше върха на чипото й носле.
Блис му се изплези, но после също се засмя.
— Ама сме си лика — прилика, нали милорд — отбеляза тя топло.
Той кимна.
— Права си, красавице моя. Ние сме един за друг. В това съм напълно сигурен. А сега, избухлива моя годеничке, тичай в леглото си. Няма цяла нощ да се целуваме тук я!
— Охо! — изненада се искрено Блис. — Май една малка караница бързо ти изстуди желанията, а?
Оуен Фицхю прегърна силно момичето и го погледна в лицето.
— Не, сладката ми. Ти ще има много да се учиш и аз с удоволствие ще те уча, както предполагам, че ще бъде и с теб. Когато споря с теб, аз не ти се ядосвам, напротив, страстта ми към теб се усилва, както не ми се е случвало с никоя друга. И точно сега аз много те желая, но ще откажа на самия себе си удоволствието от страстта, докато не се оженя официално за теб.
— Но нашият годеж е не по-малко обвързващ — прошепна му тя и устните й го изкушиха безмерно.
— Не, моя пламенна Блис, няма да ме прелъстиш с очарователните си действия. В нашата спалня, сладка моя, господарят ще бъда аз!
— Само докато аз се науча да се любя! — отвърна му настойчиво тя. — А после, милорд, ще сме равни. Иначе няма да го бъде!
— Не си играй с мен, Блис — загледа я той с опасен поглед, а тя заплашително го допря с гърдите си, като че ли да го убеди в намеренията си.
След това с бързо движение Блис се освободи от прегръдката му.
— Лека нощ, милорд — каза тя мило. — Спи спокойно!
После го остави сам: възбуден и ядосан.
С тиха ругатня той се измъкна от нишата, за да тръгне подире й. Щеше да я хване и да я нацелува здраво. Какви глупости му наговори за спалнята, моля ви се! Всеки мъж си е господар в къщата. Тя със сигурност го знае! Като се огледа наоколо, установи, че Блис не се вижда никъде. Изведнъж се ухили. Ах, тази малка магьосница! Говори му глупости, за да го възбуди до изнемога! Дявол го взел! Играе си с него като котка с мишка. Разбира се! Държи го постоянно нащрек, малката дяволица! Сигурно и след сватбата ще е интересно да се живее с нея. Като се успокои по този начин, той забърза да си легне, тъй като утре му предстоеше да измине дълъг път.
Сутринта премина в изпращане на многобройните гости. Лейди Мери Кингсли се противопоставяше на удобната карета, която й бяха предоставили.
— Аз съм само на пет мили надолу по реката. Денят е прекрасен, бих могла да се поразходя.
— Не, скъпа майко, денят наистина е чудесен, но е януари. Може да излезе някоя виелица. Вземете каретата за мое успокоение — настояваше Блез.
Лейди Мери не спори повече и скоро тръгна. След това пристигна карета от Ривърсайд да вземе господарите. Лорд Ричард не се чувстваше добре и повечето време бе прекарал в стаята си. Сега камериерът му помогна да се качи в каретата и те с лейди Дороти отпътуваха.
— Дали не е по-добре Тони да не тръгва сега? — попита Блез съпруга си.