Седма глава
Блис и Блайт Морган се омъжиха в последния ден на април 1522 година. След седмици дъжд денят беше ясен и хубав. Отец Джон извърши сватбената церемония в малката църква на Ашби. Шествието премина краткия път от къщи до църквата, обградено от народа на Ашби, който се възхищаваше на красотата на двете булки и ги поздравяваше с възхищение. Близначките бяха с еднакви рокли от кремав брокат с корсажи и ръкави, обшити със златна бродерия и перли. Разпуснатите им руси коси свидетелстваха за тяхното моминство. На главите си носеха венци от бели рози, а в ръцете си — букети от виолетки, вързани със златна лента. Единствената разлика беше в герданите. Блис носеше гердан от перли, на който висеше златен медальон с форма на сърце, обсипан с диаманти, а Блайт имаше гердан от перли и гранати. Двата гердана им бяха подарък от младоженците.
Церемонията бе извършена под открито небе пред църквата, за да може всички да гледат, тъй като помещението беше малко. После двойките влязоха вътре, за да изслушат сватбената литургия. След час се появиха пред радостната тълпа. Преди да тръгнат към къщи, лорд Морган официално покани всички присъстващи да се присъединят към сватбеното тържество. Масите бяха разположени на поляната пред дома, където бе направена и широка палатка, покрита с червен плат, за благородниците.
Храна имаше много, но тъй като стана доста топло през деня, запасите от бира почти привършиха. Свириха музиканти с тъпани и гайди, имаше и артисти. После сервираха двете сватбени торти, от които всички получиха по парче. Много от селските момичета си взеха и за вкъщи, тъй като вярваха в поверието, че ако момиче спи с парче сватбена торта до възглавницата, скоро ще срещне своя любим.
Когато се здрачи, запалиха факли. Изглежда, песните и танците щяха да продължат и през топлата пълнолунна нощ. Най-после, около три часа след залез-слънце, беше решено младоженците да се оттеглят в спалните си. Двете приготвени за тях стаи бяха една до друга.
Блис беше пламнала от възбуда. Тя с нетърпение очакваше акта на дефлорирането си, макар че дълбоко в себе си таеше и мъничко страх. Майка им беше казала какви са задълженията на съпругите, така че те знаеха какво се очаква от тях. Изглежда разказът на Ванора беше доста точен, но едва след разговора си с Блез, Блис се почувства съвсем спокойна.
— Любенето е нещо чудесно! — беше им казала тя предишната вечер.
— Кажи, кажи! — настояха близначките. Трите бяха сами, тъй като Блез твърдо настоя другите сестри да излязат.
— Всъщност е невъзможно да се опише — каза Блез. — Трябва да го почувствате, за да разберете.
— Но все има нещо, което би могла да ни кажеш — настоя ядосано Блис. — Първият път! Как е първия път?
Блез леко се засмя.
— Ние с Едмънд преживяхме първата си брачна нощ в истинския й смисъл едва няколко седмици след сватбата — призна тя.
— О! — очите на Блайт се закръглиха от изненада.
Блис, както винаги, беше по-откровена.
— И как си могла да изтърпиш такова отлагане? — попита тя. — Аз още не знам нищо за любенето, но съм толкова изпълнена с желание да бъда с Оуен, че не мога да спя нощем, и което е по-лошо, усещам някаква горещина да ме изпълва, а не разбирам защо.
— Ти познаваш Оуен и Блайт познава своя Никълъс. Но вие забравихте ли, че аз дори не бях виждала Едмънд до деня на сватбата ни? Как бих могла да желая мъж, когото не познавам? И когато споделих страховете си с него, той ме разбра и използва времето да ме успокои и ухажва, преди да консумира акта на бракосъчетанието ни. Аз мисля, че точно затова се влюбих в него. Заради неговото търпение и нежност. Питаш ме за първия път, Блис. Усещанията, които предизвика у мен близостта на Едмънд, бяха прекрасни. Нямам думи, за да ги обясня, но утре вечер, когато станете едно всяка със своя съпруг, вие ще го разберете. Има още нещо обаче. Каза ли ви мама, че при първата среща със страстта може да почувствате и болка?
— Не — отговори Блис заради двете.
— Тя се появява, когато съпругът ви проникне през девствената ципа. За мен това беше моментно пробождане, което след това повече никога не съм усещала. Мисля, че трябваше да ви го кажа.
Тази бе единствената мисъл, която помрачаваше очакването на Блис за първата брачна нощ. Сега, седнала в леглото и облечена в копринена нощница, тя очакваше Оуен Фицхю. Наоколо жените се въртяха и говореха и притичваха ту до нея, ту до Блайт, която бе настанена по същия начин в леглото си в съседната стая.