— Да, така е. Освен това първият внук ще се появи още преди да свърши годината, милорд — каза тихо Блез.
— Какво?! — Графът беше удивен. — Какво говориш?
— Казвам, че нося дете, милорд. Беше нужно само мама да потвърди съмненията ми, защото не бях сигурна, тъй като никога досега не ми се е случвало.
— Господи, Блез! Ти не бива да яздиш!
— И защо не, милорд?
— Може да пометнеш сина ми, сладка моя! Не знаеш ли това?
— Едмънд, аз съм добре. И няма да пометна нашето дете. Аз съм също като мама. Ще ти родя здрави деца, кълна се! Майка ми яздеше през бременностите си чак докато станеше толкова дебела, че да не може да се качи на седлото. Тя никога не е помятала и ти добре го знаеш.
Той поклати глава.
— Няма да ти позволя да яздиш — каза с глас, какъвто досега не беше чувала. — Щом си стигнем у дома, ще издам заповед да ти се забрани да влизаш в оборите.
— Да не би да мислиш, че за жена в моето състояние трябва инвалидна количка? — възрази тя.
— А ти къде мислиш да ходиш, че да трябва да яздиш? — попита той.
— Мислех да посетя Блайт и Никълъс. Те живеят наблизо, оттатък реката. Ами сестра ти? Да не би да ми забраниш да ходя и до Ривърсайд? Доро е толкова самотна след смъртта на мъжа си. Да не искаш да ме задържиш като затворничка само защото съм бременна?
— Твоето семейство ще идва да те посещава — отговори той упорито. — И ако искаш да отидеш при Доро, защо да не отидеш с колата, която теглят кучетата?
— С нея ли? — провикна се тя, а мъжете, които ги придружаваха, чуха и се засмяха. — Да не съм дете, че да ходя с кучешка каручка?
— Не се ядосвай, мила — замоли се той. — Аз ти мисля само доброто, на теб и на детето. О, Блез, горката ми Катерина загуби толкова много деца! Накрая загубих и нея самата. И когато се надявах поне да имам втора жена, аз намерих голямата си любов, която не искам да загубя. Обичам те!
— Едмънд! Да имаш дете, е нещо напълно нормално и естествено. Аз не съм чуплив предмет. А що се отнася до Катерина, как се чувстваше тя, когато не беше бременна?
— Не, Катерина постоянно боледуваше — отвърна той.
— Аз съм добре, милорд. Аз съм силна и бременността не ме прави безпомощна.
— Искам това дете, Блез!
— Аз ще го родя, графе, но ти не бива да се притесняваш непрекъснато, докато трае бременността ми.
— Заедно ще решаваме как ще пътуваш — отвърна той, като с това я накара да си мисли, че може да го убеди.
— Така е по-честно — усмихна се Блез, но знаеше, че ако той смята да я ограничава, жестоко се лъже. Но си замълча, защото не искаше да се карат.
Когато пристигнаха в Ривърс Едж, завариха Херта, която ги очакваше, приготвила топла, ароматизирана вана за господарката си.
— Херта, няма сапун — каза Блез.
— Ох, тези забравани — ядоса се Херта. — Не трябваше да ги оставям да си легнат, преди да проверя дали са свършили всичко. Аз ще изтичам и ще донеса сапуна веднага.
Блез затвори очи и се отпусна. Никак не беше трудно да изпълни заръката да си почине в топлата, ухаеща вана. После чу вратата да се отваря.
— Бърза си като младо момиче, Херта — каза тя. — Дай ми сапуна. — Със затворени очи тя протегна ръка и се изненада, когато получи целувка по дланта си. — Ох!
Едмънд се засмя и без да се бави, се вмъкна във ваната при жена си, като й подаде и калъп сапун.
— Изпратих Херта да си легне, сладката ми. Тя остарява и ми е мъчно да я виждам изморена. Освен това аз мога и сам да обслужвам жена си, нали?
— Но ти никога не си ме къпал — замислено отговори тя.
— Нито пък ти мене — засмя се той.
— Да, вярно. А сега може ли да опитам, сър?
Очите му се замъглиха.
— А ще ми доставиш ли удоволствие, вълшебнице?
— Ако не успея, ти ще имаш право да избереш наказание за мен, милорд — отговори тя.
— А ако успееш? — пошегува се той.
— Тогава ти ще бъдеш наказан. — Тя потопи сапуна във водата. — Обърни се.
Уиндам изпълни желанието й и Блез — малко несръчно, като разля вода по пода — започна да мие нежно гърба му.
Едмънд затвори очи и се отдаде на приятното усещане. Пръстите й докосваха мускулите на раменете му, галеха го по гърба като нежни топли пухчета.
— Защо не сме правили това и преди, мадам?
Блез се засмя.
— Не ни е идвало наум. — Тя плъзна ръце под водата и го погали.
Едмънд изпъшка от удоволствие.
— Магьосница! Ще ме убиеш с тези нежности!
— Обърни се, милорд — но се опитай да не разливаш водата — отговори тя.
Едмънд се подчини и Блез насапуниса гърдите му нежните й пръсти галеха зърната му и той почти се разтапяше от удоволствие. Ръцете й отново изчезнаха под водата и той усети лекото докосване по корема си и по-надолу… По лицето й не можеше да познае какво мисли, но ъгълчетата на устните й закачливо трептяха.