— А сега се облегни и ми подай крака си — каза най-после тя със сериозно изражение на лицето. — Вече си изкъпан — каза тя, след като изми и другия му крак. — Сега е мой ред. — Блез с усмивка му подаде сапуна.
Едмънд я накара да се обърне и започна да мие гърба й, както и тя беше измила неговия. Когато я погали по бедрата и после издигна ръце до гърдите й, тя се изви страстно към него.
— Стой мирна! — прошепна в ухото й и го захапа леко с белите зъби.
— Не мога — отвърна тя.
— Ах, ти, безсрамна малка магьоснице! — Той се изправи и я вдигна до себе си. Обърна я и веднага впи устни в устата й. Топлата вода я беше отпуснала и тя се облегна на съпруга си, замаяна от целувката и горещото взаимно желание.
Той я вдигна на ръце и я занесе в леглото. Двамата се търкулнаха мокри върху чаршафите.
— Искам да те любя, Блез — промърмори в ухото й. — Но не искам да направя нещо на детето… Тя едва отвори клепачи.
— Мама… мама каза, че няма нищо опасно… до края на юни. — Вдигна ръка и привлече главата му към гърдите си. Той въздъхна и ги зацелува унесено, докато тя повече не можеше да сдържа желанието си.
— О! Сега! Моля те, сега! — изстена тя.
— Не мила. Нека продължим този момент по-дълго. Скоро няма да можем да се наслаждаваме на това…
Когато Блез усети твърдата му мъжественост да прониква дълбоко в нея, изстена от удоволствие. И веднага запротестира, защото той се отдръпна почти напълно. Любиха се дълго и на няколко пъти се издигаха до звездите. Усещанията й бяха безкрайно приятни и за пръв път в младия си живот тя се почувства издигната във висините на върховното удоволствие.
Едва призори заспаха изморени и щастливи. През следващите няколко седмици чувствата им като че ли станаха още по-дълбоки. Двамата използваха всяка минута, за да се любят. И макар, че понякога следобед на Блез й прилошаваше, тя се чувстваше здрава и безкрайно щастлива.
Новината за предстоящото й майчинство се разнесе със скоростта на вятъра, макар че не бяха я съобщили официално. Както пролетта караше всичко да цъфти, така и Блез разцъфна от бременността. За да избегне спорове с жена си, Едмънд покани сестра си да остане в Ривърс Едж до раждането на детето. Дороти с радост прие, тъй като се чувстваше самотна в Ривърсайд. Антъни беше останал в кралския двор, но още не беше си намерил съпруга. Новото му положение като лорд Уиндам от Ривърсайд беше увеличило шансовете му, но дори и да беше харесал някоя, още не беше го казал на майка си.
На шестнадесети септември Блез и Едмънд отпразнуваха първата годишнина от сватбата си. В последния ден на ноември графиня Лангфорд навърши седемнадесет години. Беше доста наедряла, но цъфтеше от щастие, което даряваше и на всички около себе си. Едмънд беше спокоен, като виждаше, че месеците на бременността на жена му преминават без неприятностите, от които се беше плашил с горката Катерина. Вече бе уверен, че най-после ще се сдобие с наследник.
Той беше толкова успокоен от доброто състояние на жена си, че не започна да спори, когато Блез обяви, че ще празнуват Коледа както винаги в Ривърс Едж. Малко по-късно обаче се притесни, но сестра му го успокои, че тя ще се грижи Блез да не се преумори преди раждането.
— Коледа без семейството ще бъде тъжна, Едмънд — каза му тя. — Освен това Розмари Морган ще иска да бъде до дъщеря си при раждането на първото внуче. Кой по-добре от майка й би могъл да й помогне? Та тя самата е родила толкова деца!
— Блез е много взискателна домакиня — отвърна той — и съм сигурен, че ще поиска да ръководи всичко сама!
— Тя може да ръководи и от креслото в голямата зала, братко. Стига си се притеснявал! Бременността е нормално състояние за жената. Това не е болест — натърти накрая Дороти.
Очите на Блез весело блестяха, когато зълва й, с която бяха станали добри приятелки въпреки голямата разлика във възрастта й, й предаде разговора.
— Горкият Едмънд — каза тя. — Не знам кой от двама ни ще бъде по-облекчен, когато се роди детето. Той или аз.
— О! — отвърна Доро твърдо. — Мъжете нямат представа какво значи да носиш живот под сърцето си. Само една жена може да го усети. Спомням си с каква радост носех децата на Ричард. Мъжкото облекчение идва от раждането на наследник или наследница, от чувството за продължение на рода. Мъжете, Бог да ги благослови, са простосърдечни същества. Ако желанията им се изпълняват, те обикновено са доволни. А пък желанията им са прости: храна, облекло, подслон, жена, синове, богатство и мощ.