Блез се засмя на глас.
— Едмънд не желае мощ, Доро.
— Не, той не, но има мъже, които я желаят, мила. Пази се от тях, те могат да те унищожат.
— Моят живот е тук, Доро, с Едмънд. Аз никога не ще напусна Ривърс Едж за повече от малко гостуване на сестрите или родителите ми. Моят свят е простичък и спокоен и аз си го харесвам такъв.
Коледата наближи и семейство Морган и останалите роднини пристигнаха в Ривърс Едж за празненствата. Блайт и съпругът й Никълъс Кингсли живееха само на няколко мили оттатък реката. Лорд Кингсли беше поръчал да му построят удобна лодка, с която спокойно доплуваха по реката. Лейди Кингсли беше в почти толкова напреднала бременност, колкото и сестра й. Блис пък, изтънчена и слаба, пристигна от кралския двор с Оуен и Антъни. Облеклото й беше според последната мода, а тя самата знаеше хиляди клюки и ги разказваше на жените с часове.
Когато лорд Морган пристигна с жена си и Блез видя майка си, зяпна учудена:
— Мамо! Ама ти си…
— Бременна, Блез, точно като теб и Блайт. Няма нищо необичайно в това — усмихна се тя към мъжа си. — Ние с баща ти сме свикнали. И тъй като след вашето заминаване къщата ни се видя празна… Пък и Дилайт ще бъде през зимата на гости при Блис и Оуен… Чувствах се толкова самотна! Можех да полудея. И макар че вече съм на тридесет и четири години, реших, че искам още едно бебе.
— Само че ти, мамо, рядко раждаш само по едно — засмя се Блис. — И кога ще се роди нашата сестра или брат?
— В края на март или началото на април — отвърна лейди Розмари.
— Това се казва новина, мамо! — пошегува се Блез. — А пък аз си мислех, че ще съм единствена и ще бъда център на вниманието.
Розмари Морган се засмя.
— Така ще е, Блез. Виждам, че детето ти няма да чака още дълго, преди да се появи.
— Сигурно точно на Коледа — каза Блез. — Спомням си, че миналата година се помолих на Господ за такъв подарък.
Но молбата й не беше изпълнена. Рождество дойде и отмина, а детето на Блез не даваше признаци, че се готви да излиза от корема на майка си. Графиня Лангфорд започна да се изнервя. Като гледаше към Блис, тя въздишаше тежко. Колко красива беше сестра й! А имаше и друга изненада. Дилайт! За осем месеца, откакто беше сватбата на близначките, Дилайт беше пораснала неимоверно. Сега беше по-висока от големите си сестри, с красив бюст, на който дори и Блис не се подиграваше, защото завиждаше. На близо петнадесет години, Дилайт Морган обещаваше да стане ослепителна красавица.
Ларки и Линет вече бяха на единадесет години и половина, а Ванора щеше да навърши девет през февруари. Двете близначки шепнеха и се кикотеха приближили глави. Ванора вече бе изгубила бебешката си пълнота и обещаваше да стане красива девойка. Тя с удоволствие продължаваше да дразни Блис, която въпреки месеците, прекарани в кралския двор, все още се хващаше на закачките й. Най-младите от семейство Морган — Гавин и Глена — изглеждаха все още непроменени.
В последния ден на отминаващата година детето на Блез предяви правото си да се яви на бял свят. Тя беше благодарна, че цялото й семейство е тук, тъй като Едмънд бе обхванат от старите си страхове и изпадна в ужас за жена си. Когато раждането започна, тя с облекчение разбра от Блис, че баща й, Антъни и двамата зетьове са отвели Едмънд в голямата зала и го наливат с вино, за да го напият.
Блис и Блайт също бяха изпратени в залата, за да се занимават с малките, пък освен това Блайт също беше доста натежала от бременността, за да помага при раждането. Блис обаче сновеше нагоре-надолу и предаваше новините от двете групи.
— Не знам дали Дилайт не може да се занимава с малките, за да дойда и за да помагам — предложи Блис на майка си.
— Блис, бъди обективна. Дилайт отчаяно се опитва да привлече вниманието на Антъни. Защо, мислиш, тя толкова искаше да дойде в кралския двор тази зима? Той все още не се е спрял на никоя, а Дилайт вече може да се омъжи.
— Започнаха ли неразположенията й? — попита лейди Дороти.
— Преди година.
— Хммм — замисли се добрата жена. — Тогава може би и ние трябва да помогнем за уреждане на отношенията между тези двамата. Щом още никоя в двора на крал Хенри не му е завъртяла главата, Дилайт би била толкова подходяща, както никоя друга, бих казала аз!
Розмари Морган се усмихна, като знаеше колко биха се харесали думите на лейди Дороти на четвъртата й дъщеря. Защото Дилайт отхвърляше всяко възможно предложение на родителите си през последната година.
— Ще поговорим по този въпрос, Доро, но нека първо помогнем на Блез да се освободи успешно.
Раждането продължи през целия ден. Когато нощта настъпи, болките се усилиха и няколко минути преди полунощ детето се роди. В голямата зала чуха силния плач на бебето й Едмънд, макар и замаян от виното, скочи на крака. Блис хукна с развяна пола по стълбите. Всички зачакаха прави. Точно когато камбаните започнаха да възвестяват настъпващата 1523 година, Дороти Уиндам се появи в залата с повитото дете.