Тя отиде до брат си и положи бебето в ръцете му.
— Милорд — каза тя тържествено. — Това е твоята дъщеря. Блез роди едно чудесно здраво момиче!
Едмънд сведе поглед към бебето. Катерина бе раждала малки и бледи същества, които не доживяваха и няколко часа. Това бебе беше едро и розово. На главицата му се виеха тъмни къдрици и за своя изненада той забеляза, че сините очички са се втренчили спокойно в него. Повече от очевидно беше, че детето е жизнено. Какво значение, че е дъщеря, а не син! Щяха да имат и други бебета. Все щеше да има и момчета между тях! Той вдигна очи към Доро.
— Как е Блез?
— Щастлива, но ядосана, че не е родила момче. Трябва да я успокоиш — отвърна Дороти и взе детето от ръцете му.
Той пресече тичешком залата, докато роднините се скупчиха да видят новия член на семейството. Старата Ада си проби път през тълпата.
— Веднага ми дай бебето, лейди Дороти. Тук е прекалено шумно за едно новородено.
Когато влезе в спалнята, той завари Блез, сресана на плитка и преоблечена в нова копринена нощница, седнала в леглото. Розмари Морган тъкмо й подаваше сребърна чаша с отвара от билки, яйце и пиво, за да се подсили младата майка.
— Тя е великолепна — възкликна Блис за племенницата си. — Как ще я наречете?
— Не знам — каза Блез. — Не съм мислила, че ще имам дъщеря. Аз исках син!
— Името й е Ниса — каза Едмънд. — Дъщеря ми се казва Ниса!
— Ниса ли? Какво значи това? — попита Блез мъжа си.
— Помисли за гръцката дума, сладка — отговори й той.
За момент Блез замислено смръщи вежди и после се засмя. Майка й и сестра й я гледаха любопитно.
— Ниса значи начало!
— Точно така, мила моя. Точно това е нашата дъщеря — начало. Тя скоро ще има братя и сестри, скъпа. Засега обаче аз съм доволен. Имаме си здрава дъщеря и ти се чувстваш добре. Как мога да не съм доволен при тези обстоятелства!
— Но аз толкова се молих първото ни дете да е син и твой наследник — каза Блез.
— Аз пък се молех първото ни дете да се роди здраво — отговори той. — Молех се и ти да си ми жива и здрава. Не мога да забравя нещастната Катерина и недоносените й деца.
— Ниса трябва да има и християнско име. Иначе отец Мартин няма да я кръсти — каза Блез. — Нека това име да бъде Катерина, милорд, в памет на първата ти жена, ако нямаш нищо против.
Розмари Морган се усмихна в себе си, доволна, че дъщеря й постъпва толкова умно. Тя погледна към Блис с намек да се учи от сестра си, а после й направи знак и двете излязоха от спалнята, за да оставят родителите насаме.
Щом чу, че вратата се затвори, Едмънд се наведе и целуна жена си.
— Нова година е, скъпа моя, и това наистина е едно чудесно начало!
— Ти наистина ли не си разочарован? — Тя огледа лицето му внимателно.
— Никак, сладката ми. Толкова се радвам, че имам Ниса, колкото и че имам красивата й майка. Ти ми поднесе най-прекрасния новогодишен подарък, а сега аз трябва да ти поднеса моя. От днес малкото имение Гринхийл е твое. Приготвил съм всички документи. То е твое, ти си в правото си да се разпореждаш с него както пожелаеш. То дава малък, но приличен доход, който също е твой. Приеми го с моята благодарност за това, че ми дари толкова красива дъщеря.
Блез остана удивена от тази щедрост.
— Разбира се, Едмънд. Но този подарък е бил подготвен, ако роденото не е дъщеря.
— Не, Блез. Това е подарък заради първото ми дете.
Тя не можеше да повярва. Вече е собственичка! Има свои пари и може да прави с тях каквото пожелае! Блез погледна съпруга си.
— Благодаря, милорд — каза простичко.
Той взе ръката й и я целуна страстно.
— Не, мила моя, аз ти благодаря. Благодаря ти, че ми дари Ниса, благодаря ти, че ме обичаш. — Той се изправи. — А сега, мисля, че е най-добре за теб да си починеш, любов моя — каза графът и излезе от стаята.
Блез се облегна назад и се почувства изключително доволна. Когато старата Ада влезе в стаята с бебето, тя я помоли:
— Дай ми да видя пак дъщеря си. Толкова шум се вдигна заради нейното раждане, а аз още не съм видяла това малко чудо.
— Тя е едно прекрасно мъниче — съгласи се Ада. — Как ще я наречете?
— Баща й вече избра името. Първото й име е Ниса. Дъщеря ми е лейди Ниса Катерина Уиндам. — Блез сведе поглед към бебето, което Ада беше поставила в ръцете й. После се засмя. — По нищо не прилича на мен, освен може би по очите. Цялата се е метнала на Уиндам.