— Кой ли е той? Как мислите? — чудеше се на глас Блис Морган, докато отмяташе русата коса от челото си.
— Божествено красив е, макар че е стар — отбеляза близначката й. Светлорусата коса на Блайт винаги изглеждаше идеално сресана.
— Може би е кандидат за някоя от нас — мечтателно се намеси Дилайт. Тъмносините й очи светнаха предизвикателно.
— О, Ди, недей да бъдеш толкова глупава! — подхвърли ядосано Блис към по-малката си сестра, с което накара личицето й да помръкне. — Я го виж само! Дрехите му са от най-скъп плат, а златната верига около врата му сигурно би могла да ни осигури на всичките доста прилична зестра. Никоя от нас не може даже и да се надява на подобно нещо. Без зестра ние едва ли ще можем да намерим подобен съпруг. Ще бъдем щастливи, ако можем да се омъжим за по някой фермер.
— Аха — отекна гласът на близначката й. — Ние сме орисани да си останем стари моми. Даже църквата не би ни взела…
— Наистина ли искаш да се отдадеш на църквата, Блайт? — попита закачливо най-голямата, която никак не можеше да повярва, че сестра й говори сериозно.
— Знаеш, че не искам, Блез! Искам да се омъжа и да имам деца — отвърна Блайт замечтано.
— Но имаш предвид богат мъж, сестричке, нали? — каза Блез иронично.
— Богатият мъж може да бъде не по-малко обичан от бедния — веднага се намеси Блис в защита на сестра си. — Ние сме бедни и това не ни харесва. Аз мисля, че би ми доставило удоволствие да съм богата.
— Нямаме голям шанс — отговори Блез с тъжна усмивка. — Я да се погледнем, сестрички. В тези памучни поли, които вече са ни окъсели, и доста отеснелите ни корсажи… Някога ще има ли някоя от нас нещо ново за обличане? — Тя въздъхна с горчивина.
— Корсажът на Дилайт не е тесен — промърмори Блис. — Но тя все още е дете и дори и да е дошъл кандидат, той не е за нея.
— Старата Ада каза, че скоро ще стана за женене — възмутено извика Дилайт.
— Тя знае — мрачно каза Блайт. — Значи ще станем четири. И за какво ни е? Ах, колко е тъжно да си беден и да нямаш нищо.
— Поне сме заедно и се обичаме — каза Блез, първа съвзела се от самосъжалението, което ги беше обхванало.
Четирите чифта очи се срещнаха. Блис се усмихна и малкото й личице светна. Ясно се виждаше колко е красива.
— Точно така, заедно сме, Блез. Какво ли бихме правили една без друга? — Тя се усмихна на сестрите си и после замислено продължи да говори. — И все пак много ми се иска да знам кой ли е този господин. Изгарям от любопитство да разбера за какво ли толкова знатен човек е дошъл да говори с татко.
— Има време, ще разберем по-късно — каза Блез. — А сега, хайде в градината. Намерила съм една късна череша, пълна с плод. По-добре да побързаме да я оберем, преди птиците да са изкълвали плодовете. Хайде, сестрички! — Тя се извърна и тръгна. Трите по-малки момичета я последваха.
Сестрите Морган знаеха кога кои плодове зреят. Бедността ги беше научила, че не трябва да се разпилява нищо. Когато най-после се върнаха късно следобед вкъщи, кошниците им бяха пълни до горе с черешите, които Блез беше открила. Всички изтичаха в кухнята, сложиха престилки и се заеха внимателно да почистват плодовете от дръжките и костилките, за да приготвят сладка за зимата.
Когато малката Ванора се появи в кухнята, веднага й намериха работа. Накараха я да счука на ситно захар, за да се посипят почистените плодове.
— Нека да захаросаме част от черешите. Толкова вкусни стават — предложи Дилайт.
Блез кимна и като се засмя заедно с двете по-големи близначки, отдели част от плодовете. Останалите бяха разделени на две. Половината за сироп, а другата половина за сладко.
— Престани да цапаш лицето си с череши, Ванора! Ще те плесна — заплаши Блис.
Малкото личице на Ванора беше цялото омазано със сок от черешите, които беше налапала. Без да се засрами ни най-малко от забележката, тя изплези малкото си розово езиче и затова беше дръпната за косата. Ванора веднага яростно заплака и затича да се оплаква на майка си. Плачеше повече от яд, отколкото от болка. Когато лейди Морган поиска да знае защо плаче Ванора, малката немирница хитро изгледа сестрите си изпод още мокрите мигли.
Ванора все още хлипаше артистично, но преди да успее да се обади и да нарочи Блис, Блез заговори.
— Удари си пръстите с чукчето за захар, мамо. — Блез прегърна с очевидна обич крехките раменца на сестра си и я потупа по гърба. — Хайде, стига си мрънкала, Ванора. Знам, миличко, че боли. Аз също съм се удряла много пъти.
Ванора подсмръкна. Като погледна нагоре към голямата си сестра и видя сериозната заплаха в очите й, тя веднага престана да плаче.