— Той е коравосърдечен човек, милорд! — гласът на Блез беше изпълнен с ярост. — Доро и моето семейство имаше намерение да сватоса сестра ми с Антъни. Но не! Милорд Уиндам от Ривърсайд не пожела! Дилайт щеше да му бъде прекрасна съпруга и аз го мразя за това, защото разби сърцето й!
— Дилайт сигурно ще бъде прекрасна съпруга на някого — отговори графът. — Но за Антъни тя би била ужасна жена.
— Как можеш да говориш така? — извика Блез.
— Дилайт е с много мек характер за мъж като Тони. Ако го принудим да се ожени за нея, тя ще му омръзне след един месец. На него му трябва жена с по-силен характер, жена, която ще му се налага, така както и ти на мен, сладка моя.
Беше прав и със сърцето си Блез го знаеше, но никога нямаше да му го признае. Може би някой ден, когато Дилайт се омъжи — да, но не сега. За свое щастие, от кръщенето на Ниса тя не беше срещала Антъни Уиндам. Тогава той и Блис бяха кръстници на детето. Лорд Уиндам от Ривърсайд беше останал в кралския двор и се забавляваше, но според Блез той беше занемарил задълженията си към имението. Лейди Дороти не беше виждала сина си цяла година и сигурно щеше да мине и повече време, ако Доро не беше отишла да го посети. Беше се върнала с думите, че никак не е чудно, че Тони не може да си намери жена. Кралският двор бил пълен с бъбривци и похотливи личности. Кралицата била пренебрегната от краля, чието поведение давало тон на останалите членове на кралския двор. Липсата на кралица Катерина предопределяла и липсата на прилично държание. А пък самият крал, при тези думи Дороти бе вдигнала поглед към небето, той бил много красив млад човек, но с доста съмнителен морал. Чували се приказки за негово величество и госпожица Блаунт, за него и госпожица Мери Болейн…
И понеже тя бе заявила, че повече няма да отиде в кралския двор, Антъни Уиндам, който обичаше майка си, щеше да дойде при нея. Само че Блез се сети, че той е определил късната есен, за да си дойде, защото тогава е ловният сезон. Граф Лангфорд помоли Блез да внимава в държанието си, а тя, сложила едната си ръка върху корема, успокоително му помаха с другата.
— Не бой се, милорд, аз ще се държа възпитано с негодника.
Той се изсмя.
— Миличка, знаеш ли, че понякога ми се струва, че трябва да те понатупам?
— Но не го правиш, милорд — провокативно прошепна тя, притисна се силно до него и го прегърна.
Той я докосна с устни.
— Може би не съм стриктен в съпружеските си задължения, мадам — прегърна я и той.
— Ти винаги си стриктен и аз те, обичам — каза Блез тихо.
— За пореден път ме победи — галантно отговори графът. После я целуна горещо. — Аз също те обичам, красива моя, обична съпруго.
Антъни Уиндам пристигна тихо, без да се обади предварително и придружен само от един слуга. Дороти Уиндам, която живееше в къщата на брат си след раждането на Ниса, изтича да го посрещне. Лицето й бе светнало от радост и тя го прегърна силно, показвайки майчинската си обич.
— Най-после си дойде — каза тя с дрезгав от вълнение глас, а той нежно отвърна на прегръдката й.
Когато го видя да влиза с майка си в голямата зала, Блез забеляза, че не се е променил много. Може би бе станал по-елегантен. Беше висок колкото Едмънд, със същата светла кожа, само косата му беше по-тъмна. Очевидно беше, че двамата мъже са роднини. И двамата имаха красиво оформена твърда челюст, високи скули и чело, но очите на Едмънд бяха кафяви, а на Тони — светлосини. Устните му, които тя смяташе за меки, сега като че ли се бяха втвърдили и очите му гледаха предизвикателно.
Той я поздрави доста учтиво.
— Мадам, ставаш по-красива всеки път, когато те виждам.
— Колко лесно излизат комплиментите от устата ти, милорд — мило отвърна тя. — Ти наистина си станал елегантен ухажвач. Добре дошъл в Ривърс Едж.
Усетил неприкритата омраза в гласа й, Антъни повдигна вежда въпросително, но Едмънд вече влизаше в залата и той се обърна към чичо си, забравил за Блез. Щеше да остане в Ривърс Едж следващите няколко дни. После щеше да отведе майка си у дома и да остане с нея до след Нова година, когато щеше да се завърне в кралския двор.
— Искаш ли да си починеш от пътуването, или да идем утре на лов? — попита графът.
— Разбира се, че ще отидем на лов утре! — засмя се Тони. — Аз ловувам и в кралския двор, но там не е така приятно.
— Сигурно ловиш сладки птиченца — закачи го графът. — Кога най-после ще се спреш на една, за да се прибереш и да създадеш семейство? Не можеш цял живот да се забавляваш, Тони.