— Пусни ме да си ида в Ашби за известно време — каза тя тихо. — Не мога да понеса мисълта за Коледа тук, в Ривърс Едж сега.
Той се пресегна да я докосне по ръката, но тя се отдръпна в ъгъла на каретата и се сви като ранено животно.
— Моля те — промълви тя и въпреки че не можеше да я види, той знаеше, че очите й са пълни със сълзи, и това разкъса сърцето му.
— Ще вземеш ли Ниса със себе си?
— Разбира се. Не би могъл да поискаш да оставя детето си, нали? Ще бъда при родителите си. Надявам се, поне на тях вярваш, че не ще позволят да се случи нещо неправилно.
— Можеш да отидеш — безпомощно се съгласи той, защото знаеше, че няма да е благородно да й откаже, а толкова искаше да бъде в добри отношения с нея. — Ще чакам да се върнеш за Сретение Господне.
— О, моля те, нека останем до след Великден, милорд! Имам нужда да съм със семейството си, а Ниса ще може да си играе с чичовците си.
Той кимна. Времето ще я накара да си помисли и той се надяваше тя да осъзнае, че той няма вина за смъртта на Едмънд. После, когато тя се върне напролет, щеше да започне нежно и внимателно да я ухажва.
Блез си взе довиждане с Дороти и замина при родителите си в Ашби. Там щяха да й предоставят собствен апартамент в красивото ново крило, построено като подарък от Едмънд през миналата година. Блез пътуваше придружена от Херта и няколко слуги, които щяха да се грижат за бялата й кобила и кучетата, които Едмънд й беше подарил.
След като прекара няколко седмици в Ашби, Блез осъзна, че сестра й преди три години беше права, като й каза, че с времето ще се промени. Сега нищо не й се виждаше същото като преди. В Ашби се чувстваше чужда, а Ривърс Едж вече не беше нейният дом… След като бе ръководила голямата къща, тя на няколко пъти се хвана, че е готова да каже на майка си, че прави нещо не така, както тя го е правила в Ривърс Едж. Разхождаше се и яздеше наоколо, докато времето така се влоши, че вече беше невъзможно да се излиза. Вкъщи не се чувстваше добре, защото усещаше съперничеството на сестрите си и това я дразнеше.
Най-много я дразнеше Дилайт, която непрекъснато искаше да говорят точно за онова, за което Блез не желаеше. За Антъни Уиндам. Ларки и Линет бяха сладки същества, но обикновените им проблеми не я интересуваха. Предпочиташе да прекарва времето си насаме с Ванора, но десет и половина годишната Вана беше като вихрушка. Никога не се спираше на едно място и правеше каквото си поиска, което караше лейди Розмари да разперва отчаяно ръце. Почти не познаваше вече Глена, пък и малката се срамуваше от нея.
Блез осъзна, че очаква Коледа, когато Блис и Блайт щяха да дойдат със съпрузите си. Но дойде пратеник да съобщи, че Мери Роз и малкият Роб са болни. И макар да нямаше опасност, Блайт беше решила да не пътува с тях до Ашби. Все пак Блис и Оуен дойдоха. Малко след това падна дълбок сняг, който покри с дебела завивка околностите на Ашби. Блис беше открила идеално решение за проблемите на сестра си и го сподели първо с майка си.
— Ще я вземем с нас в кралския двор — каза Блис.
— Сестра ти е в траур — възрази майката.
— Тя може и в двореца да бъде в траур, също както на село, мамо. Освен това, макар че не го казва, тя все още обвинява Антъни за смъртта на Едмънд, което прави оставането й в Ривърс Едж най-малкото неудобно. Тук, в Ашби, тя е отегчена до смърт. Не виждаш ли? На нея й трябва да отиде на ново място, където ще се разсее от мъката, пък и където ще може да си намери нов съпруг, може би. Помисли си, мамо! Блез е вдовстващата графиня на Лангфорд с доста голямо имущество. Тя е добра партия, а в кралския двор има колкото си искаш благородници, които биха били щастливи да се оженят за нея. Какво всъщност бихте могли ти и татко да направите за нея? А пък Антъни Уиндам сега ще е зает с много други неща, ще трябва самият той да се ожени, за да не изчезне родът Уиндам. На него не му е до Блез — завърши практичната Блис.
Роберт Морган се съгласи, че има смисъл в предложението на Блис, а когато казаха на Блез, тя помисли малко и също се съгласи — за изненада на всички и най-вече на сестра й.
— Обаче ще трябва да оставиш Ниса — каза Блис. В кралския двор е доста претъпкано. Ако аз и Оуен нямахме една допълнителна малка спалня в Гринуич, нямаше да можем да ти предложим място. Херта ще трябва да спи на дюшек в твоята стая, но за Ниса и бавачката няма място. Надявам се, че разбираш това, сестро.
— Ниса ще бъде добре при нас — намеси се лейди Розмари. — Хенри и Том я обожават. Те така са свикнали с нея, че ще бъдат загубени без малката си племенница.