— Говориш като мама — отговори Блез и се засмя. — Аз и без това още не искам да се забърквам в дворцовите истории, Блис. Може би никога няма да стана част от двора, но точно сега нямам къде другаде да ида. Ти знаеш това добре.
Блис замълча. За своята възраст тя беше много умна и добре познаваше човешката природа. Независимо че мъката на сестра й беше огромна, щеше да отмине с времето, затова Блис не заговори за нов съпруг, но знаеше как се променят нещата и беше сигурна, че Блез ще се омъжи повторно. А какво по-добро място имаше за намиране на съпруг от кралския двор? Пък и Блис признаваше, че сестра й е красива. Може би не колкото нея, но достатъчно красива, за да завладее мъжките сърца.
Въпреки трите години брак, Блез си беше наивна, помисли Блис. Тя трябваше внимателно да насочва сестра си в хаоса на онова опасно и прекрасно място, каквото беше кралския двор. Защото наивници като Блез или се научаваха бързо да се оправят, или се объркваха като пилета в кълчища. Кралският двор беше опасно място за хубавите момичета, но ако бяха умни, те успяваха да се наредя добре.
Стаята, в която я настани, наистина беше малка, но докато Блис и зет й се разтичаха да приготвят маските си за утрешната нощ, Блез и Херта успяха да се устроят.
— Знам, че имаме късмет с тази стая — мърмореше Херта. — Бети, камериерката на сестра ти, все ми го напомня. Но като казваше, че е малка, лейди Блис наистина го е мислила, милейди. — Тя оглеждаше критично почти квадратната стая с един двоен прозорец и малка камина. Нямаше нищо, освен голямо легло на колелца и един дървен стол с висока облегалка. Нямаше и балдахин над леглото, което, заемаше почти цялата стая.
— Ще бъде чудесно, Херта. Това не е нито Ривърс Едж с всичките му спомени, нито Ашби, където вече не се чувствах у дома. Тази малка стая сега е моят и твоят дом. Нека да си го направим удобен?
Въпреки че камериерката й мърмореше да си стои кротко, докато тя наглася стаята, Блез не я послуша. Скоро всичко беше изчистено и измито. Двете жени окачиха балдахин от зелено кадифе на леглото и го покриха с чисти чаршафи. Блез носеше красиви чаршафи и пухените си дюшеци и завивки. Докато Блис и Оуен се върнаха, двете жени бяха преобразили стаята. На прозорците вече имаше пердета, до леглото беше поставен свещник, а багажът на Блез беше прилично подреден. Дрехите й бяха окачени в единия ъгъл на гардероба на сестра й, който камериерката Бети бе освободила.
Вечеряха заедно с лейди Адела Марлоу и съпруга й сър Джон. Джон Марлоу имаше малко помещение, отпуснато му като на приближен на краля, а съпругата му беше станала най-добрата приятелка на Блис след пристигането й в двора. Адела Марлоу беше хубава млада жена с черни къдри и хубави кафяви очи.
— Толкова съжаляваме за загубата на съпруга ви, лейди Уиндам — каза тя. — Но вие постъпихте правилно, като дойдохте в кралския двор. Тук е най-доброто място, където можете да си намерите друг съпруг. — Блис се задави с хапката заешко месо, но бързо се съвзе.
— Мила Адела, Блез не е дошла да си търси съпруг — каза тя.
Адела погледна с недоверие, но като видя умолителния поглед на приятелката си, заекна:
— Така ли? О! Аз… аз не знаех.
— Не мисля да се омъжвам отново, лейди Марлоу — каза тихо Блез. — Мисля, че няма мъж, който да може да замени моя Едмънд.
— Да… сигурно — промърмори лейди Марлоу, като се чудеше дали лейди Уиндам е съвсем добре, но по-късно Блис й разказа много неща и тя се успокои.
На следващия ден двете жени показаха на Блез „Гринуич“. Дворецът е бил построен през миналия век и първоначално се е наричал „Бела“. През годините преминавал от един крал на друг. По времето на крал Хенри VI кралица Маргарита Анжуйска го нарекла „Удоволствие“, покрили подовете с теракот и поставили стъкла на всички прозорци. Хенри VII променил отново името на двореца и го нарекъл „Гринуич“, като му поставил нова фасада от червени тухли.
Дворецът беше построен така, че представляваше три квадратни площи, наречени „фонтанът“, „Избата“ и „Тенис кортът“. Главният вход беше точно срещу пристана на кралица Маргарита. Отстрани имаше градини и ловен резерват, който беше затворен. Блис каза на сестра си, че това е любимата резиденция на Хенри.
— А колко още има? — попита Блез с любопитство. Виждаше й се странно, че някой има повече от една къща, пък бил той и крал.
— Ами — каза Блис — има още „Уестминстър“, но след големия пожар през 1512 година кралят не е живял там, въпреки че спалнята му е останала незасегната. Има още „Тауър“ и „Байнард“ на улица „Теиза“, които се считат за много красиви, големи и модерни. В Лондон се намира и „Брайдуел“. Кралят го построй преди няколко години, но само понякога остава там. Извън града са още „Ричмънд“, „Елтам“, „Уиндзор“, „Удсток“ в Оксвордшайр, но това е по-скоро ловен дом и кралският двор не ходи там. И, естествено, „Гринуич“.