Выбрать главу

— Аз пък не разбирам за какво са му всичките тези дворци — каза Блез.

— Нужни са му, защото е крал, глупаче — засмя се Блис.

Тази сутрин те си бяха разменили подаръците за дванадесетата нощ. Блез подари на зет си красива златна верига със скъпоценни камъни. За Блис беше приготвила красиви обеци с перли и сапфири, които я накараха да запищи от радост, защото тя умираше за красиви бижута. В отговор тя и красивият й съпруг подариха на Блез красив медальон от злато и черен емайл с голяма висяща перла.

— О, колко е красиво — възкликна Блез. — Ще го сложа довечера.

Вечерта след гуляя Блис остави Блез с лейди Марлоу и изтича да се преоблече в костюма си. Кралят беше в банкетната зала и Блез го беше видяла отдалеч, но той наистина беше такъв, какъвто й го бе описала сестра й. Щеше да бъде възхитително да се запознае с него, но това щеше да стане след маскарада.

Маскарадът беше изключително зрелище. Млади пажове в червено кадифе със златни бродерии построиха дворец с четири кули от дърво и хартия в златно и сребърно. Изведнъж се чу гръм и се появи дим. Когато той се разсея, се видя приказен дракон със зелено — златисти люспи и червени святкащи очи. Той пазеше двореца.

— Гледай — прошепна Адела Марлоу и посочи към четирите кули, където на всеки прозорец се появи по една красива жена. — Това са „Невинността“, „Чарът“, „Умът“ и „Добродетелта“ — каза лейди Марлоу. — Драконът е „Мракът и лъжата“.

Блез видя, че жените са облечени в красиви копринени рокли. Блис беше в светлосиньо и златно, другите — в розово и сребърно, зелено и сребърно и червено със златно. После откъм тъмния ъгъл се появиха четирима рицари, облечени в едноцветни дрехи. Адела й прошепна, че рицарят, облечен в златно, е кралят.

— Това са „Горещото желание“, „Нежните чувства“, „Великият ум“ и „Сладките удоволствия“ — каза придружителката на Блез. — Те трябва да победят дракона, за да освободят своите дами.

Блез гледаше очарована, с широко отворени очи. Тя не беше виждала други представления, освен тези на танцьорките и мимовете и не беше си представяла, че може да има толкова изискани забавления. По едно време драконът избълва дим и тя заедно с другите гости се изплаши и извика. Най-после чудовището беше победено и рицарите освободиха дамите си.

— Хареса ли ти? — попита лейди Марлоу, докато четирите двойки танцуваха заключителния танц.

— Беше прекрасно — каза Блез и лицето й блестеше от възхита. — Чувствам се почти виновна, че се забавлявам така, докато съм в траур.

— Ти се държа чудесно — каза лейди Марлоу. — Ти не участва в танците, но от погледите, които ти хвърлят, знам, че много господа ще бъдат разочаровани.

— Защо ме гледат господата? — попита с недоумение Блез.

Адела Марлоу се засмя тихо.

— Скъпа Блез, виждам, че Блис и аз наистина ще трябва да те наглеждаме. За вдовица ти си много наивна. Господата от кралския двор те гледат поради различни причини. Ти си много красива. Освен това си ново лице тук. Пък и доста от тях се надяват да се позабавляват с всеки новодошъл.

Блез се изчерви, защото този път добре разбра какво искаше да каже новата й приятелка.

— Не виждам кралицата — каза тя, за да смени темата.

— Няма и да я видиш — дойде отговорът. — Кралят я отстрани, защото й е ядосан. Принцеса Мери също е с нея. — Тя понижи глас. — Разбираш ли, кралицата отказва да се подчини на краля по най-важния въпрос.

— Аз обаче я съжалявам — каза Блез.

— Тя е добра и умна жена, но е страшно горделива. Слага гордостта си и собствените интереси над тези на Англия. Но какво друго да се очаква? Тя е чужденка, независимо че от толкова години е в Англия.

Блис, вече преоблечена в своята синя рокля, избродирана с перли и розов кристал, каза задъхано:

— Оуен ще доведе краля да го запознае с теб. Набързо поправи прическата на Блез. — Ох, как ми се искаше роклята ти да беше по-празнична.

— Аз жаля съпруга си, Блис — припомни й Блез. — Роклята ми е точно каквато трябва да бъде.

— Така е — съгласи се лейди Марлоу.

— Нося красивата верижка, която ти ми подари — добави Блез в опит да развесели сестра си.

— Това не помага — промърмори тя и огледа по-голямата си сестра още веднъж. Блез беше с пола от богато черно кадифе, само тук-там избродирано с перли и злато по корсажа, фустите й също бяха гладко черни. Само мека кремава дантела се показваше на деколтето й. Блис мълчаливо съжали, че прекрасната медноруса коса на Блез беше почти изцяло покрита, но поне воалът беше украсен богато с перли и злато.