Блез беше любимата сестра на Ванора, но тя знаеше, че е опасно да не й се подчинява.
— Ето така — каза мило Блез. — Така е по-добре. Заеми се с работата си, Ванора, защото без захар няма да можем да консервираме всичките тези череши. Твоята работа е най-важната.
Ванора подсмръкна за последно и се подчини. Блез се обърна към майка си.
— Знаеш ли, мамо. Намерих в градината една череша, която чак сега е узряла. Никога не съм виждала череши толкова късно. Чудно, нали?
— Невинаги природата е предвидима — отговори лейди Морган. — Чудесно е, Блез, че си открила това дърво и си завела сестрите си да оберете плодовете. Но, мило дете, аз също имам новина. Чудесна при това!
— Да не е във връзка с онзи великолепен мъж, който говореше с баща ни пред къщата? — бързо попита Дилайт.
— Значи сте видели лорд Уиндам, така ли?
— Бяхме се скрили зад храстите, мамо. И щом ти не ни повика, помислихме, че няма защо да се прибираме, и отидохме в градината — призна заради всички Дилайт.
Лейди Морган се усмихна на четвъртата си дъщеря. Защото Дилайт не можеше да лъже. Знаеше, че понякога Блез си позволява някои невинни лъжи, за да защити другите. Блис и Блайт пък лъжеха с такава лекота, че понякога сами си вярваха. Но всъщност никога не лъжеха нарочно.
— Лорд Уиндам е граф на Лангфорд — продължи лейди Морган. — Овдовял е преди година и няма деца. Той избра Блез за своя бъдеща съпруга. Не е ли невероятна новината, момичета?
— Нали ви казах! Нали ви казах! — Дилайт затанцува из цялата кухня за радост на готвача и слугите.
Розмари Морган се усмихна, а после неспокойно погледна най-голямото си дете. Блез изглеждаше зашеметена.
— Света майко божия! Граф! Блез, ти ще се омъжиш за граф! — зяпна завистливо Блис. — А той даже е хубав!
— Ще бъдеш графиня — възторжено изпляска с ръце Блайт. — Лейди Мери Блез Уиндам, графиня Лангфорд! О, каква си късметлийка!
— Късметлийка ли? — прошепна Блез. — Късметлийка ли съм?
Тя въздъхна дълбоко. Сега, като се обърна към майка си, гласът й вече не трепереше.
— Защо този мъж иска да се ожени за мен? И как ще се омъжа аз за когото и да било? Ти толкова често си ни казвала, че не можете да дадете зестра на никоя от нас, мамо.
Очите на Блез бяха пълни с неизречени въпроси.
Кухнята бе затихнала. Чуваше се само пукането на огъня в огнището. Лейди Морган се огледа, видя любопитството на слугите и стисна недоволно устни. Нямаше нищо лошо в това да знаят, че Блез ще се омъжва, но подробностите не бяха тяхна работа.
— Нямате ли работа? — попита рязко тя, като гледаше готвача и помощниците му. — Мирише ми на нещо изгоряло. Да не би да имаме толкова много храна, че да можем да си позволяваме да я пилеем? Момичета, заемете се с черешите! Блез, ти трябва да дойдеш с мен!
Лейди Морган бързо излезе от кухнята, а дъщеря й я последва.
Не се спряха дори в голямата гостна, защото Розмари Морган не искаше слугите да чуят какво ще каже на дъщеря си и после да клюкарстват. Детайлите не бяха работа дори и на Блез, тъй като само родителите бяха отговорни за избора на подходящ съпруг. А сега, въпреки бедността им, провидението бе осигурило добри възможности за всичките им момичета. Тя заведе най-голямото си дете в съпружеската спалня. Двете седнаха на ръба на голямото легло, където бяха заченати всички деца на семейството.
Розмари Морган обхвана лицето на дъщеря си с ръце и загледа дълго очите й. Момичето беше красиво. В това не можеше да има никакво съмнение.
— Ти си много щастливо момиче — започна тя. — И ще бъдеш една много известна графиня Лангфорд, ако си умна.
— Защо аз? — попита Блез. — Как бихте могли да съберете тяхната зестра, да не говорим, че зестрата е за граф?
— Той ще те вземе без зестра — отвърна лейди Морган.
— Защо? — въпросът беше зададен с острота и съмнение.
— Едмънд Уиндам осемнадесет години е бил женен за жена, която, както и нашата бедна кралица Катерина, не е могла да роди дете. Кралят има поне своята принцеса Мери, но графът на Лангфорд каза, че единственото дете, което е успяло да се роди, е починало скоро след това. Същото раждане е било причина и за смъртта на майката. Той е богат човек, Блез, но освен това иска деца. Въпреки че има наследник в лицето на своя племенник, той иска да има син. Ти сигурно ще го разбереш. Отнякъде, не каза от кого, той е научил за нашето семейство — продължи тя. — Научил е, че всички мои деца са живи. И макар да е знаел, че не можем да осигурим зестра, е дошъл при нас, готов да те вземе за съпруга. Вярва, че ти ще можеш да му родиш здрави деца, така както и аз съм родила всички вас.