Беше страстна и изискваща целувка. Доста преди да свърши, Блез осъзна, че устните му нежно галят нейните и тя им отвръща с тихо стенание.
Кралят я притисна с едната си ръка, а с другата умело развърза връзките на корсажа й и пъхна ръка да погали гръдта й. Пръстите му опипваха чувствителните зърна, които се втвърдиха бързо.
— Не — извика тя и се опита да се отдръпне. — О, моля, не!
— Шшт, мила моя, не ми се дърпай — настоя той и главата му се сведе да целуне меката благоуханна кожа на бюста й. — Ах, красавице моя, толкова е хубаво с теб.
Като използва всичката си сила, хлипайки от ужас, Блез отчаяно се откъсна от краля и избяга зад ъгъла с отворен корсаж. Намери по-отдалечено скрито местенце и се оправи, доколкото можа. После изтича в апартамента на Блис. Почувства облекчение, когато се намери сама стаята си, хвърли се на леглото и се разплака.
Беше огорчена и объркана от отношението на краля. Вече не беше толкова неосведомена и знаеше, че той се забавлява с жените от двора, но тя не приличаше нито на Беси Блаунт, нито на Мери Болейн. Не се беше стремила да привлече вниманието му и вярваше, че въздържаността й ще я предпази не само от посегателствата на другите мъже, но и от ухажванията на краля, когото тя смяташе за най-изтънчен от всички. Колко се е лъгала и какво трябваше да прави сега?
Някой почука на вратата. Сърцето й трепна. Щеше да изскочи от гърдите й. Дали е посмял да я последва до спалнята? Не! Дори и кралят не би могъл да го направи.
— Влез — извика тя. В стаята влезе един млад паж.
— Негово величество нареди да отидете при него веднага, милейди Уиндам — каза момчето с треперещ глас.
— Не мога! — каза Блез, преди да помисли даже.
Момчето побледня и се изплаши.
— Мадам, за бога, не ме изпращайте обратно при краля с този отговор. Той веднага ще ме уволни. А аз съм по-малък син на баща си и мога да успея само ако изпълнявам добре службата си.
— Не — изправи се Блез. — Не исках да кажа това. Ще дойда с теб.
„Горкото момче“ — помисли тя. Той също беше жертва като нея. Тя го последва към кралските апартаменти през приемната, където половината мъже от кралския двор видяха срама й, когато влизаше в личната стая на краля. Момчето отвори вратата, поклони й се, докато тя влизаше, и затвори след нея.
Като се извърна от прозореца, кралят я попита:
— Съвзехте ли се вече, мадам?
Какво би могла да му каже? Той беше крал. Блез мълчаливо кимна.
— Аз ще се опитам да не избързвам, за да свикнеш с мен, Блез — продължи кралят, като за първи път я нарече по име. — Но ти трябва да разбереш, че те искам за себе си.
— Сир… — започна тя.
— Мълчи! Не съм ти разрешил да говориш. Ти имаш дете, нали?
— Да, милорд, дъщеря. Казва се Ниса.
— Гръцко име! Говорите ли гръцки, мадам?
— Съпругът ми ме учеше, сир.
— Колко е голяма дъщеря ви? — попита кралят.
— На две години, сир.
— Кой е законният настойник на малката лейди Ниса и какво е богатството, което тя притежава?
— Предполагам, че съм аз, сир — отвърна тя колебливо.
— Не, мадам, жена не може да бъде настойник, освен с изричното ми разрешение, а засега ти го нямаш. Какво имущество притежава детето?
— На Ниса й е дадено малко имение с две села и къща, наречена Ривърсайд.
— Ще трябва да помисля за настойник. Истински настойник за тази малка наследница. Естествено, тя ще бъде отгледана в дома на настойника си. Сигурен съм, че ще намеря подходящ човек.
Блез усещаше как сърцето й се блъска в гърдите.
— Сир, вие сигурно няма да ми отнемете дъщерята?
— С вашето положение детето трябва да има подходящ настойник — каза кралят. — Една жена, особено такава непослушна жена, която не разбира как трябва да се държи с владетеля си, не е подходящ настойник за едно невинно дете.
— Тогава назначете моите родители — лорд и лейди Морган от Ашби, за нейни настойници. Те са имали единадесет деца, осем, от които още са при тях. Сега дъщеря ми също е при тях.
Кралят като че ли се замисли.
— Не, каза после той. — Дете с богатство като вашето се нуждае от по-могъща личност, която има благоразположението на краля, за да помогне и за нейното издигане в обществото. Трябва да е някой, на когото имам доверие. Ще трябва да помисля по този въпрос, мадам, но естествено, моето решение ще зависи и от твоето държание в бъдеще. Разбираш ли?
— Да, милорд, разбрах — отговори тихо Блез.
— Тогава ела и ме целуни, скъпа, защото ми е мъчно, когато се караме. Има далеч по-приятни неща, които бихме могли да правим.