Тя бавно прекоси стаята, отиде до него и повдигна глава да приеме целувката му.
— Разтвори устните си, Блез, и приеми езика ми — заповяда той и ръцете му се сключиха здраво около нея.
Тя му се подчини и потрепери, когато езикът му докосна нейния, макар че тя се помъчи да го отдръпне. Езикът му с бавна нежност опипа устата й ръката му я държеше здраво около кръста и я притискаше. Миризмата на парфюм от прис, която идеше от него, изпълни ноздрите й. „Ще припадна“ — помисли тя и се отпусна в ръцете му.
Кралят усети слабостта й и с бързо движение я вдигна на ръце. После седна на стола си до камината и я сложи на коленете си.
— Ето, мила, не бива да се страхуваш от мен. Аз само искам малко да те обичам.
„Скъпи боже — мислеше си Блез, седнала в скута му и опитваща се да сподави въздишката си. — Колко хитър е той! За минута се превърна от заплашителен владетел в нежен любовник.“ Сега тя разбра значението на властта, но това за нея беше горчив урок. Защо не си беше останала на село? По-добре да бъде заобиколена от мъка за щастливите отминали дни, отколкото от благоволението на Хенри Тюдор.
Той развърза корсажа й и провря голямата си ръка към гърдите.
— Как мечтая да те видя, както Господ те е създал — каза той тихо. — Колко сладки гърди имаш, Блез.
Тя отново се опита да се спаси.
— Милорд, моля, моля те, аз не съм като другите. Аз съм научена да бъда целомъдрена и винаги съм била такава.
— Това, малко мое селско момиче, е повече от очевидно. Ти беше в устните на всички господа през тази зима с отказа си да отговориш на техните опити да спечелят твоята близост. Том Сеймур казва, че си го ударила толкова силно, когато се е опитал да те целуне, че ушите му звънтели дни след това. Аз обаче съм първият в кралството. Твоите родители не са ли те научили, че най-важният ти дълг е към твоя крал?
— Аз съм научена, че първият ми дълг е към Бога, милорд, а това, за което намеквате, е против божите закони — натъртено отвърна Блез с повече смелост в гласа, отколкото чувстваше в действителност.
— Твоят главен духовен дълг, мадам, е наистина към Бога, но дългът ти като жена е към мен, твоя крал — отговори той леко изненадан от смелостта на разума й.
Последва дълго мълчание. Кралят галеше гърдите й и я целуваше горещо по врата. Най-накрая проговори отново.
— Къде си отседнала в двореца ми?
— С граф и графиня Маруд, сир — отговори тя тихо.
— Е, аз не мога да обикалям коридорите на двореца, за да търся благоволението ти в апартамента на Оуен. Сигурно ще има хора, които биха си направили погрешни изводи. Ти ще бъдеш преместена в собствен апартамент, Блез. Той се намира над моя и аз мога да те посещавам, като използвам моето малко лично стълбище. Хората ще говорят каквото си искат, но никой всъщност няма да знае дали, или кога те посещавам.
— О, не, милорд, моля ви, не! Ще се подчиня на всичко, което поискате, но не правете срамът ми достояние на всички! — замоли се Блез.
— Защо, скъпа моя? — каза меко Хенри Тюдор. — Няма нищо срамно в това да принадлежиш на краля. Аз веднага ще се разпоредя да ремонтират апартамента ти. Ще се преместиш там в деня на майския празник, когато ще бъдеш провъзгласена за кралица на красотата и любовта. Дотогава аз ще бъда търпелив влюбен и само ще те галя и целувам, в което също намирам известно пикантно удоволствие.
Той я поддържа още малко в скута си, а после подреди и завърза корсажа й и с нежна целувка я освободи. Блез напусна апартамента на краля с високо вдигната глава, въпреки че бузите й пламтяха, докато минаваше през тълпата благородници, които й се усмихваха и я гледаха разбиращо.
Томас Сеймур препречи грубо пътя на Блез.
— Значи, лейди Уиндам, ти пазеше скъпоценното си целомъдрие за краля — изсъска й той.
— По-добре крал, отколкото негодник — ядосано прошепна тя и като го бутна настрани, побърза да излезе, съпроводена от одобрителния смях на другите.
Блис знаеше! Как е могла да узнае? Всички ли в това проклето място вече знаеха за унижението й?
— Изобщо не ми говори — предупреди тя по-малката си сестра, докато бързо затваряше вратата.
— Я не се прави на глупачка, Блез — отговори Блис, без изобщо да се засегне. — Господи, кралят избра теб!
— Аз не искам да бъде избрана от краля! И за какво всъщност съм избрана, Блис? Не разбираш ли, че той иска да спи с мен? Да не мислиш, че е голяма чест за мен да съм курвата на краля? Мили боже, защо изобщо дойдох в кралския двор? Да бях си останала спокойна вкъщи с детето си! Защо, ох, защо Господ ми взе Едмънд! — Тя избухна в сълзи.
Блис хвана сестра си за раменете и я разтърси.
— Спри! — извика тя. — Спри веднага, Блез! Да не искаш да те чуе целият „Гринуич“? Приказките веднага ще стигнат до краля и той ще се обиди, че жената, на която е оказал честта да обърне внимание, счита това за нещо отвратително! Дявол да го вземе, Блез! Това не ти е някой от разгонените придворни. Говорим за краля, мила моя!