— Кралят е най-разгоненият от всички! — изхлипа Блез.
— Ти не можеш да му откажеш, сестро, и щом си била избрана от него, трябва да се подчиниш. Никоя от любовниците на краля не си е позволявала да плаче и да се жали пред хората, не можеш да си го позволиш и ти. Помисли, мила, в това не си замесена само ти. Ако ти се противопоставиш на краля, неговият гняв няма да падне само върху теб, но и върху Оуен и мен. В края на краищата, ние те доведохме в кралския двор — убеждаваше я Блис, докато я водеше да седнат пред камината. — Хайде, Блез — каза тя по-нежно. — Какво толкова ужасно се е случило? Кралят иска да те люби, а той поне според слуховете бил изключителен любовник. В това няма нищо страшно, нали?
— Кралят е женен мъж, Блис! Това не те ли притеснява? Защото мен определено ме притеснява.
— Кралят от известно време не живее с кралицата, сестрице. Освен това, ако кралят си има любовница, това не значи, че изневерява на кралицата. Той няма да коронясва любовницата си. Кралицата от много години вече се прави, че не забелязва „удоволствията“ на краля. Единственото, заради което кралицата не обича Беси Блаунт и Мери Болейн, е, че те са дали на краля синове, докато тя не е могла. Кралят по един или друг начин има намерение да се освободи от Катерина Арагонска, Блез той се нуждае от съпруга, която да му роди синове, и той ще я има. Колко жалко, сестро, че ти не си с по-висок ранг, защото иначе ти би могла да се надяваш на мястото за Катерина Испанска.
— Блис! — Блез беше ужасена от думите на сестра си.
Блис небрежно вдигна рамене.
— Е, добре, че поне спря да плачеш — каза тя практично.
— Какво да правя, Блис? Помогни ми, сестро, моля те!
Блис въздъхна.
— Приеми фактите, Блез. Кралят ясно е изразил пред теб намеренията си. Нямаш друг избор, освен — тя се засмя, — освен да подбереш цвета на пердетата за новия си апартамент.
— Как…? — зяпна Блез.
— Ти си любовница на краля, малка глупачке! Това не ти е някаква глупава любовна афера между някоя слугиня и сър Някой Си Без Значение! Естествено е, че кралят ще те настани в нов апартамент, и то вероятно до своя, нали?
— Точно над неговия, свързан с тайна вътрешна стълба — сухо отговори Блез.
— Ох! — възкликна Блис. — Ще имаш прекрасен изглед към реката. Трябва веднага да ти намерим няколко нови камериерки. Кога се местиш?
— Да не мислиш, че са ми необходими чужди слугини, които да клюкарстват из целия дворец за всяка моя въздишка или целувка? Благодаря, не! Херта ми е достатъчна — изсъска Блез.
— Дявол да го вземе! — изруга Блис. — Моята Бети така ще завижда. Откакто дойдохме в двора, тя стана доста амбициозна и възлага големи надежди на мен, знаеш ли.
— Блис! Ти сигурно не искаш да изневеряваш на Оуен, нали?
— Не — засмя се Блис и поклати глава. Не бих могла да му изневеря напълно. За съжаление, обичам този грубиян! Кралят рядко забелязва щастливо омъжените дами. Той все пак е голям джентълмен.
— Какво искаш да кажеш с това, че не би могла да му изневериш напълно? — попита по-голямата сестра.
— Амии — позасмя се Блис, — нямам нищо против, ако някой красив джентълмен си открадне целувка или прегръдка. Това не е истинска изневяра.
— О, Блис — засмя се безпомощно Блез. — До този момент не бях осъзнала колко различни сме с теб всъщност. Ти си толкова префинена дворцова дама, а аз, както кралят отбеляза, съм едва малка селянка.
— Той целуна ли те? — Блис бе впечатлена от думите на сестра си.
— Да.
— Хубаво ли беше?
— Просто целувка — каза Блез, като се мъчеше да не си спомня как всъщност се отдаде на устните му.
— Дявол да го вземе, сестро! Никога да не казваш на мъж, който те е целунал, че това е било „просто целувка“. Преструвай се, ако трябва, и то особено пред краля. Прави се, че се чувстваш прекрасно. Това дава на мъжа чувството, че е велик. Той гали ли те?
— Да.
— Да? Просто „да“? Кажи ми всичко! — нареди Блис.
— Няма какво да казвам. — Блез стана от стола. — Остави ме, Блис! Изтощена съм, трябва да си почина. Дори и аз, макар и да съм селянка, знам, че на вечерята днес трябва да се появя блестяща и усмихната, защото клюката вече е обиколила „Гринуич“ и всички ще наблюдават краля и мен.
От този ден нататък всички считаха Блез за собственост на краля и се отнасяха към нея с нужната почтителност. Тази вечер тя го забеляза за пръв път. Хора с висок ранг, които досега не забелязваха съществуването й, вече й се покланяха, усмихваха и кимаха, когато минаваше край тях. В апартамента на граф Маруд пристигаха безброй покани за игра на карти и пикници. От страна на краля нямаше повече никакви претенции. Той бе дал ясно да се разбере, че желае лейди Уиндам. Сега тя седеше до него на издигнатото място в банкетната зала, той й поднасяше вино в собствената си чаша и сладки от своята чиния.