Държанието му беше идеално. Както беше казала Блис, досега не бе имало толкова елегантна кралска любовница, защото Блез се държеше чаровно с всички, но беше и много сдържана. Тя беше достатъчно умна, за да знае, че страстта на краля към нея няма да трае вечно, и не искаше да си създава неприятели.
— Още не съм любовница на краля — възрази тя на Блис.
— Това е въпрос на време — и двете го знаем — весело отговори Блис. — Да не мислиш, че утре, като се преместиш в собствения си апартамент, ще можеш пак да държиш Хенри Тюдор на разстояние? Той е мъж преди всичко и аз даже съм изненадана, че се въздържа толкова дълго. Дявол да го вземе! Ти не се ли радваш? Да бъдеш обичана от краля! Какво щастие!
„Какъв ужас!“ помисли си Блез. Естествено, че Блис беше права — и от вдругиден тя няма да може да държи краля настрани от себе си. Утрешният ден беше първи май — Майският празник — и тя щеше да бъде „коронясана“ под специалното нареждане на краля. Блез Уиндам ще бъде „кралица на красотата и любовта“. Блис дори беше довела специална шивачка от Лондон, за да приготви роклята на Блез. Жената беше наистина изкусна в професията, помисли Блез, но не одобряваше държанието й. Защо всички смятаха, че е такава чест да бъдеш харесана от краля? Дали всички останали бяха прави, а тя грешеше? Изобщо кое беше правилно и кое не в този случай?
Първи май беше ясен и хубав ден. Блез и останалите жени от кралския двор бяха станали рано и според обичая бяха набрали цветя и цъфнали клони, за да украсят „Гринуич“. На поляната пред двореца беше издигнато „майско дърво“, а зад него — шатра на златни и червени райета; цветовете на краля. Тържествата започнаха още след сутрешната литургия, на която всички бяха длъжни да присъстват.
Кралят беше облечен великолепно — с къса светлозелена жилетка от копринен брокат, избродирана с тежка златна бродерия и скъпоценности. Ръкавите бяха нарязани и отдолу се показваше кремава копринена риза, обсипана с дребни перли. Отгоре носеше тъмнозелено кадифено палто, обшито с хермелин и дълго до коленете. Чорапите бяха също зелени със златна бродерия, а обувките му бяха обсипани със скъпоценности. Червеникаворусата му коса бе подстригана по френска мода, а на главата си носеше зелена барета с три фазанови пера. Около шията му се диплеше богата дантелена яка, а отгоре й имаше няколко прекрасни златни вериги с инкрустирани изумруди и други скъпоценни камъни. На всеки от пръстите на ръцете си имаше прекрасни златни пръстени. Цветът на целия костюм бе избран в тон с облеклото на любимата му.
Блез беше облечена в яркозелена копринена рокля с фусти от кремава коприна, избродирани със злато и дребни златисти перли. Ръкавите бяха нарязани точно като тези на краля. Роклята беше много скъпа и красива — като за кралица. На шията си носеше красив гердан от перли и подарената й от Блис верижка. По желание на краля косата й бе пусната като на момиче и хваната само с кремава копринена панделка, цялата избродирана с перли.
— Лейди Уиндам има прекрасна коса с цвят на мед — каза Чарлз Брандон на краля. — Колко жалко, че шапките сега са на мода.
Блез танцуваше заедно с още единадесет млади жени, между които Блис и Адела Марлоу, включени по нейно желание. За своя изненада, тя беше установила, че желанията й се изпълняваха безпрекословно. Значи това е могъществото — мислеше си тя и се чудеше дали й харесва, или не. Може би цената бе твърде висока… Танцуващите се въртяха около „майското дърво“ и правеха сложни фигури, развели високо разноцветните ленти. Когато дървото бе изцяло обвито, всяка от дамите си избра партньор за танц. По необходимост, Блез избра краля.
След като откриха бала с дворцовите танци, танцуваха и селски танци. Кралят беше неуморим и добър танцьор и малко дами можеха да устоят на темпото му, но Блез му беше равностойна. За миг тя забрави положението си и просто се наслади на деня. Скоро бузите й запламтяха в нежно розово, а кристалният и смях се пръсна в залата над говора и музиката, когато кралят я вдигна високо. Накрая, за облекчение на другите, които доста се бяха изморили, кралят и Блез спряха да танцуват, взеха чаши с вино и се заразхождаха между присъстващите. Много от тях хвърляха завистливи погледи към красивата лейди Уиндам, която говореше и се смееше с краля спокойно и без притеснение, което й се случваше за пръв път, след като бе дошла в кралския двор. Кралят я гледаше и желанието да я притежава нарастваше. Красивият й бюст се вълнуваше от бързото дишане след танците. Много мъжки погледи алчно я поглъщаха и Хенри Тюдор осъзна, че докато не я има изцяло, тя всъщност не му принадлежи докрай. Бе толкова красива и изглеждаше толкова целомъдрена, неговата малка селянка! Трябваше да я има! Не може да чака повече! Само бог знае, че търпението му наистина бе голямо. Пък и понякога е по-добре да вземеш жената въпреки съпротивата й. Смехът на Блез отново се издигна, когато сестра й разказа някакъв анекдот. Кралят не издържа…