Празненството продължи под благосклонното ръководство на „кралицата на красотата и любовта“. Имаше борби и кралят предизвика господата, като лесно побеждаваше всеки съперник. Блез награди с лавров венец и топла целувка пред очите на всички. Това предизвика лек смях, добре прикрит зад овациите. Блез и кралят седяха под навеса на павилиона и отпиваха сладко бяло вино, наблюдавайки борбата, докато единствен победител остана Дук Суфолк, който се приближи да получи наградата си.
— Е, милейди, няма ли да има целувка за шампиона? — пошегува се дукът.
— Не, милорд — отвърна бързо Блез. — Моите целувки са запазени за господаря ми, краля. Само за него.
После издигнаха мишени за стрелба с лък. Повечето мъже свалиха жилетките си, за да участват в състезанието. Кралят бе изключителен стрелец и много обичаше този спорт. Той предложи да се състезават, но господата със смях се отказаха, като изтъкнаха, че никой не може да победи такъв добър стрелец като Хенри Тюдор. Казаха, че предпочитат да стрелят по мишените само от спортен интерес.
Следобедът премина в нощ и на поляната пред „Гринуич“ бяха подредени маси, отрупани с храни. После започнаха танците. Постепенно обаче гостите започнаха да се оттеглят в сенките по двойки, а кралят, излегнат удобно, се обърна тихо към Блез.
— Отиди в новия си апартамент, мила — каза той така тихо, че само тя да го чуе. — Аз ще дойда скоро.
Тя не се противопостави, защото вече знаеше, че няма смисъл. Изправи се и тихо помоли:
— Дай ми един час, милорд. Искам първо да се изкъпя.
Той кимна едва доловимо и тя се оттегли.
— Заслужаваше ли си чакането? — прошепна зет му Чарлз Брандън, като се плъзна на мястото, което току-що беше освободила Блез.
Лека усмивка се плъзна по устните на краля.
— Да!
— А ако я сравниш с Беси или Мери, Хал, как ти се струва?
— Тя е по-добра, братко Чарлз, защото, освен съпруга си, не е познала друг мъж. Тя е сладка като девственица, без да е такава, а пък липсата й на опит е направо чаровна! Ще ми достави удоволствие да я науча на неща, които очевидно не знае.
— Ти си за завиждане, Хал. Лейди Уиндам е рядко красиво същество. Чудя се колко ли ще ти харесва после, когато бъде вече научена да те задоволява.
— Тя ще бъде толкова идеална, колкото може да бъде всяка жена, Чарлз, и тогава все пак ще бъде моя!
Дук Суфолк се засмя и леко вдигна чашата си в наздравица към владетеля си с лека завист и възхищение. Хенри прие наздравицата с момчешка усмивка, но умът му продължаваше да е зает с любимата.
Въпреки състоянието, в което се намираше, Блез не можеше да не хареса красивия апартамент, който сега беше неин. Не беше голям, но пък бе обширен и удобен. Имаше приятна дневна с дъбова ламперия, големи прозорци, гледащи към река Темза, и камина. Върху лъснатия под бе поставен вълнен килим в тъмносиньо и червено. Мебелите бяха от резбован светъл дъб. Имаше порцеланови вази със свежи цветя и сребърни свещници, заредени със свещи от бял восък.
Освен това Блез имаше малка столова с маса за дванадесет души. Сигурно понякога кралят щеше да пожелае да се храни насаме с нея или пък тя щеше да има възможност да покани приятели. Бяха предвидени също специална гардеробна за облеклото на Блез и отделна стая за Херта. И в столовата, и в стаята на камериерката имаше камини.
— Какъв лукс, милейди! Не съм виждала такова нещо даже и в Ривърс Едж — каза Херта с възхита.
— Да, какъв лукс, Херта, но на каква цена? — тъжно отговори Блез.
— Не е срамно за теб, милейди, че кралят те е избрал за свое удоволствие — отговори камериерката. — Ти си вдовица, а кралицата е отпратена.
Блез мълчаливо поклати глава. Херта, както и слугинята на Блис, Бети, много бързо бяха забравили здравия си селски морал. Тя огледа красивата си нова спалня. Леглото беше необичайно голямо, вероятно за да бъде удобно на такъв едър мъж като краля. Хенри не беше дебел, но беше висок и едър. Леглото бе украсено с набрани кадифени драперии. Чисто нови чаршафи, ухаещи на лавандула. Срещу леглото беше голямата камина, а от двете му страни бяха поставени сребърни свещници. Пред огромния прозорец имаше дълга маса и няколко стола. И от тези прозорци се виждаше реката. Въпреки многото мебели, в стаята оставаше свободно място.
В гардеробната беше внесена голяма дъбова вана и с помощта на Херта Блез се изкъпа в ароматизираната вода. После Херта уви господарката си в стоплените пред камината хавлиени кърпи. Изсуши я и я напудри с нежна пудра. След това й помогна да облече богато набраната черна нощница от фина коприна с остро деколте и дълги ръкави.