— Откъде дойде тази нощница? — попита Блез. — Аз нямам такава.
— Подарък е от лейди Фицхю, господарке — отговори Херта. — Тя я изпрати днес следобед с изричната препоръка да я облечеш довечера. Никога не съм виждала подобно красиво нещо.
Блез се засмя на думите на Херта. Колко съобразителна е Блис, че й изпраща такъв подарък.
— Така е, Херта — отговори на камериерката си. — И аз не съм виждала. Прилича на нещо, което сигурно носят френските куртизанки, но няма значение. Щом сестра ми мисли, че е подходяща, коя съм аз да кажа „не“, след като идвам от село, а Блис отдавна вече живее в двореца.
— Толкова е хубаво да те чуя да се смееш, милейди — каза Херта. — Знам, че през последните седмици не беше много щастлива.
Тя взе четката и започна да разресва косата на господарката си.
— Реших да не се противопоставям на съдбата си, Херта. Пък и как бих могла при така стеклите се обстоятелства? — отговори Блез.
Херта мълчаливо продължи да разресва косата й, докато тя заблестя с топли златисти отблясъци. Изведнъж една скрита в ламперията врата се отвори и кралят влезе, облечен в син кадифен халат. Изплашена, Херта изпусна четката на пода.
— И кой е тук с нас, мила? — попита с усмивка кралят. Беше в прекрасно настроение.
Блез стана и се поклони.
— Това е Херта, моята камериерка, ваше величество.
Херта се съвзе и също се поклони пред Хенри.
— Отдавна ли си при господарката си, Херта? — попита кралят.
— Откакто тя се омъжи за милорд Едмънд, сир — отговори Херта. — Аз съм родена в Ривърс Едж.
Кралят измъкна от пръста си малък златен пръстен и го подаде на камериерката.
— Вземи този малък подарък като благодарност от мен заради вярната ти служба към лейди Уиндам, Херта. Аз знам, че ти ще продължиш да се грижиш добре за нея.
Херта зяпна от изненада и чак когато Блез я бутна силно, се съвзе и като се поклони дълбоко, взе златния пръстен от ръката на краля.
— О, благодаря, ваша милост! Бъдете спокоен, аз ще продължа да се грижа за моята господарка — заекна тя и отстъпи с гръб към вратата.
— Вие й взехте дъха — усмихна се Блез. — Беше много мило, милорд. Тя ще го помни цял живот и някога ще разказва на внуците си как кралят е разговарял с нея и й е подарил пръстен от собствената си ръка.
— Тя има ли деца? — попита той.
— Няколко, но тя е вдовица, а те са големи и също служат на семейство Уиндам.
— Позволи ми да те разгледам — каза Хенри и я отдалечи от себе си. Очите му бавно я огледаха. — Тази дреха е много предизвикателна, мадам — каза той. — Разходи се из стаята, моля те.
Тя пристъпи, а той се усмихна широко.
— Подарък е от сестра ми — каза Блез.
— Хубавата лейди Фицхю много добре знае как да достави радост на окото — отбеляза кралят. — Но ти като че ли не я одобряваш.
— Може би защото е твърде предизвикателна, сир — тихо каза Блез. Тя вече никак не се страхуваше от мъжа, застанал пред нея. Единствено чувството, което той предизвикваше у нея, бе плашещо.
С бързо движение кралят посегна и свали рязко черната копринена нощница от раменете й. Тънкият плат се разкъса и той хвърли парчетата в огъня, където те се стопиха с леко съскане. Блез беше смаяна, но не трепна.
Кралят я разглежда дълго.
— Ето, така си мечтаех да те видя — каза най-накрая. — Както Бог те е създал. И никак не съм разочарован. — Той я поведе през стаята до голямото огледало. Застана зад нея и обхвана гърдите й с ръце. Тежината и топлината, които почувства, бяха безкрайно приятни.
— Колко прекрасни са гърдите ти, мадам — прошепна той и като се наведе, я целуна по рамото. Пръстите му леко си играеха със зърната.
Блез въздъхна дълбоко и тогава почувства познатата топлина да се разлива в утробата й. Какво беше онова, което предизвикваше такива усещания в тялото й? Тя не обичаше този мъж. Той е нейният крал. Беше заплашил благополучието на детето й, заради което му отдаде тялото си. Беше я насилил грубо. И все пак от докосването му тялото й пламваше. Всички жени ли се държат така? Тя се облегна на краля и гърдите й се издигнаха към нежната прегръдка на дланите му. През полузатворените си клепачи го видя да се усмихва.
— Е, мила моя, ти вече изпитваш желание, нали? — Устните му галеха врата и раменете й. — Ах, красавице, ти караш кръвта ми да гори!
Той я обърна към себе си и я вдигна на ръце. Пренесе я през стаята и нежно я положи върху леглото.
Блез лежеше тихо и гледаше краля, докато събличаше халата и нощната си риза. Очите й се разшириха, когато видя голотата му. Ако за него тялото й беше красиво, то неговото й се видя великолепно. Широките му гърди, покрити с нежни червеникаворуси косъмчета, преминаваха в стегнат кръст и плосък корем. Краката му бяха дълги и красиво оформени. Те също бяха покрити с червеникави косми. Там, където коремът се съединяваше с краката, след триъгълник от златисти къдри се виждаше мъжествеността му. Блез бе удивена от големината на този орган и се чудеше как изобщо е било възможно да е проникнал в тялото й.