Выбрать главу

Той се засмя, развеселен от мълчанието й.

— Да, миличка, ето го голямото момче, което танцува в сладкото ти лоно. Погледни го и ще разбереш, че той е отпочинал и отново жадува за тялото ти, но сега няма да бърза, защото първият му глад беше задоволен.

Кралят се хвърли върху леглото и я притегли върху себе си, така че да вижда лицето й. Гърдите й галеха неговите.

— Сега ме целуни, малко мое селско момиче помоли той. — Жадувам да усетя топлите ти устни.

Тя се наведе и срамежливо го целуна. Никога досега не беше лежала върху мъж и бузите й пламнаха при мисълта как изглежда. Той й върна целувката. Устните му бяха силни и езикът му погали нейния. Бе обхваната едновременно от чувства на страст и вина и това не му убягна.

— Не, мила — прошепна. — Не се отдръпвай от мен. Не разбираш ли, че те обичам, Блез? — Нежно я положи по гръб и се вгледа в очите й. — Твоят крал те обича, малко мое селско момиче. Той полага сърцето си в краката ти. Ще го отритнеш ли, любима? Можеш ли да бъдеш толкова жестока?

— Сир, аз се чувствам виновна пред бедната ти съпруга — каза Блез, като не смееше да повярва в красивите думи, които току-що чу. Може би това бяха просто думи на мъж, който иска да покори колебаещата се жена? Колко жалко, че няма никакъв опит, за да може да прецени.

— Скъпа Блез — каза кралят. — Аз нямам съпруга. Собствените ми клирици ме уверяват, че съпружеските връзки между мен и принцесата на Арагон са били греховни през всичките тези години. Защото тя е била съпруга на моя брат Артур. Затова Бог ми отказва синове. Моята женитба е била ужасен грях. Чрез синовете, които имам от Беси Блаунт и Мери Болейн, Бог ми показва, че ако живея праведно, мога да имам синовете, които така силно желая.

— Ти, скъпа моя, си вдовица, а аз — ерген, чиито официални права скоро ще бъдат потвърдени от папата. Знам, че е така! Ние можем да се обичаме свободно, Блез! Не ми отказвай повече сърцето си, любима, защото иначе ще разбиеш моето!

— О, Хал! — извика тя, без да може да се сдържи, въпреки че знаеше, че това е лудост. — Люби ме, господарю, кралю мой! Люби ме!

Инстинктът я предупреждаваше, че ще съжалява. Кралят щеше да й се насити, в края на краищата, но Блез се чувстваше толкова безкрайно самотна след смъртта на Едмънд. Пък и честно си признаваше, че й липсват удоволствията на любовта. Освен това на краля не можеше да се откаже. Защо тогава да не приеме нещата такива, каквито са? Никой от кралския двор няма да си помисли нещо лошо за нея.

Хенри Тюдор осъзна, че е победил, и покри лицето й с целувки. После се насочи към гърдите и ги зацелува нежно. Устните и зъбите му опитваха нежно зърната и я караха да хлипа от удоволствие. Той натисна с коляно бедрото й и тя разтвори своите пред него. Проникна бавно в нея, което я накара да извика от болезнено удоволствие. После бавно се изтегли и още по-бавно проникна отново. Всяко изтегляне се превръщаше в прекрасна агония за нея, а всеки пореден път той проникваше все по-дълбоко.

От гърлото й се изтръгна стенание и ноктите й се забиха в гърба му. Бедрата й го обхванаха здраво и при настъпването на първия спазъм тя извика и заби още по-силно пръсти в широкия му гръб.

— Значи — прошепна кралят в ухото й — малкото ми селско котенце има остри нокти. Значи то май харесва моята работа. Кажи ми го, мила! Харесва ли ти, или не?

— Да! Да! — извика тя. — О, мой Хал! Не спирай това прекрасно мъчение! Не го спирай, моля те.

Колкото повече той й се отдаваше, толкова повече изискваше тя от него. „Най-после — помисли си той — намерих жена, която може да задоволи страстта ми!“ До тази нощ не му се вярваше, че тази малка селска наивница е крила под красивата си външност такава страстна тигрица. Яростно я облада, докато тя изморено въздъхна, и напълни златната й чаша с царственото си излияние.

Лицето й бе загубило цвета си, но докато и той се съвземаше, то отново порозовя. Кралят се надигна от леглото и отиде до масата, където наля в две чаши силно червено вино. Върна се и нежно я взе в прегръдката си. Допря чашата до устните й. Все още задъхана, тя отпи от тежкото вино, което й подейства съвземащо. Сигурен, че тя вече се чувства добре, той също изпи чашата си.