— Значи великият граф е дошъл в Ашби да си купи чистокръвна кобила, а? Няма да се омъжа за него, майко! Може да съм бедна, но си имам достойнство. Предпочитам да остана стара мома. Как е посмял този мъж да си помисли, че може да ме купи? Какво нахалство!
— Не Блез, не е нахален. Дойде да ни моли и се държа твърде достойно към нас с баща ти. Пристигането му е някакво чудо! Твой дълг е като дете от това семейство да приемеш с благодарност чудесната възможност, която ти бе предоставена. Не разбираш ли колко честита си ти?
— Не разбирам, мамо. Нека този граф се омъжи за една от другите. И Блайт, и Блис биха се зарадвали на такава „възможност“ — каза Блез намусено.
— Ти си най-голямата — настоя майка й. — Редно е да се омъжиш първа. Освен това Блайт и Блис са с цяла година по-малки от теб. Графът е зрял мъж, а ти си на възраст, тъкмо подходяща за раждане и отглеждане на деца.
— Не! — упорито извика Блез.
Лейди Морган въздъхна дълбоко, за да успокои раздразнението си. „Невъзможно момиче — помисли си тя. — Ненапразно съм й избрала точно това име.“
— Слушай, Блез — каза тя на дъщеря си. — Отнася се не само за самата теб. Като част от брачния договор графът се съгласи да осигури значителна зестра за твоите сестри, така че и те да могат да се омъжат добре.
— Значи аз съм жертвеният агнец! — ядоса се Блез.
Лейди Морган вече не можеше да въздържи нервите си и бързо се изправи.
— Блез — каза тя и натисна с ръце раменете на седналата пред нея дъщеря. — Сега, веднага ще отидеш в параклиса! Ще коленичиш и ще молиш Светата майка за прошка! Аз няма да ти позволя да сториш грях, като се поддаваш на егоизъм, гордост и неподчинение пред родителите си! Нека Светата майка ти помогне заедно с молитвите да изчистиш от ума си тези грешни чувства. Надявам се, че тогава ще осъзнаеш колко честита си да бъдеш избрана за съпруга от лорд Уиндам. Може би дори ще разбереш колко необходимо е това и за твоите по-малки сестри. Ще разбереш и ще се съгласиш, защото тяхното щастие сега е в твоите ръце. И нека бог благослови всички нас, макар че сме зависими от твоя егоизъм!
— О! Не е честно, мамо! Ти ме натоварваш с отговорност за сестрите ми, единствено мен — заплака отчаяно Блез.
— Няма повече да споря с теб, дъще — каза лейди Морган. — Отивай веднага в параклиса!
Блез изтича вън от стаята със сърце, разтуптяно от яд и обърканост. Като пренебрегна напълно съзнателно заповедта на майка си, тя се насочи към кухнята при сестрите си. Блис и Блайт внимателно наблюдаваха работата на по-малките. Ларки и Линет се бяха присъединили към останалите. Блез с тъга помисли колко красиви са двете по-големи близначки. Не беше честно те да бъдат осъдени да преживеят живота си в Ашби без съпрузи и деца. Оставаха само няколко години, през които наистина бе възможно да се омъжат. Даже някой беше казал, че вече са доста поотраснали. А Блез не можеше да си представи кои ли биха били тези мъже, които да подхождат на красотата на сестрите. Те бяха съвсем еднакви, но всяка посвоему различна, белязани с малка бенчица. При Блис тя беше точно над левия край на горната устна, а при Блайт — отдясно. И двете бяха яркоруси и със сапфирено сини очи. Лицата им, както и нейното, бяха с нежен овал, с леко вирнати нослета и плътни устни. Красиво извитите им вежди и гъсти мигли бяха доста потъмни и не се нуждаеха от подчертаване. Красотата им беше безкрайно нежна, но розовите им бузи говореха за добро здраве.
Измежду останалите само Ванора беше руса. Косата й хвърляше сребристи отблясъци. Тъмносините й очи изглеждаха почти черни и малкото момиченце с още по бебешки кръгло личице обещаваше да стане голяма красавица. Сигурно такава щеше да стане и Глена — най-малката, с червеникавокестенява коса и сиво-сини очи като на майка им.
Останалите деца на семейство Морган бяха тъмнокоси. Братът — близнак на Глена — Гавин — много приличаше на баща си със сините си очи и кестенява коса. Привлекателната Дилайт беше като него. Двете по-малки близначки Ларки и Линет също приличаха на нея. Какво бъдеще щяха да имат те без средства? И как би могъл баща им да ги осигури, след като стадата му бяха унищожени? Той така и не можа да се съвземе след измирането на стадата.
С лека въздишка Блез отстъпи и се насочи с несигурни стъпки към семейния параклис. Коленичи на своята молитвена възглавничка и погледна към статуята на Дева Мария. Усети как съвестта й остро се противопостави на гордостта. Красивото и търпеливо лице на каменната светица като че ли я упрекваше за непокорните мисли.
„Какво става с теб? — питаше я съвестта й. — Един привлекателен и богат мъж иска да се ожени за теб. Защо се държиш така порочно?“