— Ти ми достави удоволствие, Блез — каза най-накрая той. — Ти достави огромно удоволствие на своя крал.
— Ти също ми достави удоволствие, милорд — отговори тя.
Той се засмя, защото никоя жена досега не му бе казвала подобно нещо. Той знаеше, че е доставил удоволствие на жените, но нито една досега не беше го признала така открито.
— Ти си глътка свеж въздух в живота ми, Блез Уиндам. През целия си живот не съм обичал друга жена толкова, колкото теб.
Ето пак! Пак тази дума. Обич. Колко лесно я използваше той. Но дали точно това искаше да каже. Пък и какво ли значение имаше това сега? Тя беше негова любовница — за добро или лошо — докато той реши друго. Блез знаеше, че той рано или късно ще я остави. Дори и ако църквата наистина отмени брака му с кралицата, Хенри Тюдор няма да се обвърже с дъщерята на беден баронет от Херфордшайр, независимо от нейната любвеобилност. Той ще се ожени за принцеса.
Кралят задряма, положил лъвската си глава върху рамото й. Под кралското великолепие все пак се криеше момче. Сега тя го видя в лицето, оголено и чисто в съня. Усети почти майчинско чувство към него и се усмихна в тъмнината на стаята. Но той не любеше като момче, това вече го беше разбрала. „И понеже всеки поданик е длъжен да служи на краля си, аз ще му служа с тялото си, докато това му харесва“ — каза си тя.
Той каза, че я обича, и тя предполагаше, че по свой начин наистина я обича или поне вярва, че е така. Хенри Тюдор не беше неблагодарник и тя знаеше, че когато един ден й се насити, той ще се погрижи по някакъв начин за нея. Може би ще й избере съпруг, защото знае, че всяка жена се нуждае от мъжка защита. Но дотогава тя се чувстваше на сигурно място в обятията на краля и което е по-важно, Ниса бе на сигурно място. Поне в това не бе съгрешила спрямо паметта на Едмънд.
Десета глава
С напредването на лятото кралският двор се премести от „Гринуич“ в близкия дворец „Елтам“. Той беше построен сред обширен парк също като „Гринуич“. Тук дните преминаваха в лов и спортни занимания. Кралят се забавляваше, като учеше Блез да стреля с лък, и за негова радост тя имаше доста точно око.
— За бога, мила — каза той с одобрение през един топъл летен следобед. — Ще трябва да те запиша във войската си. Ти ще бъдеш отличен стрелец.
Времето беше толкова приятно, че те често оставаха навън дълго след залез-слънце. От пикниците и танците кралят често се оттегляше рано, защото беше открил, че продължава да се радва на новата си любовница, а пък и винаги оставаше очарован от това, че нейната страст беше не по-малка от неговата. Пък и в държанието й нямаше нищо предизвикателно.
Тихата любовница. Така кардинал Улеи беше нарекъл Блез и това име й остана. За разлика от предшественичките си, Елизабет Блаунт и Мери Болейн, Блез Уиндам не използваше положението си, за да се облагодетелства. Имаше хора, които мислеха, че е глупачка, защото не използваше златната възможност да издигне семейството и приятелите си, което всъщност беше напълно нормално. Много малко хора, като Томас Мор например, разбираха, че красивата млада вдовица не е търсила вниманието на краля и макар че делеше леглото си с краля, тя предпочиташе да го прави с достойнството и скромността на дама в нейното положение. Но едно беше сигурно. Тя не си създаде врагове и дори онези, които я смятаха за глупава заради липсата на амбиции, бяха очаровани от добротата, приятните й маниери, ума и чара й.
Кралският двор се премести отново, този път в двореца „Ричмънд“. На това място някога е било разположено имението Шийн. Когато кралят бил седемгодишен, една Коледа имението изгоряло до основи. Крал Хенри VII го построил отново за две години и го преименувал на Ричмънд, за да му напомня за графството, чиято титла е носил, преди да свали от престола Ричард III и да вземе английската корона.
„Ричмънд“ беше голяма резиденция в готически стил с равно павиран двор. Кралските апартаменти бяха в отделно крило, украсено с четиридесет кулички, и имаха повече прозорци, отколкото на Блез й се бе случвало да види в една сграда. Когато пристигнаха в „Ричмънд“, разбраха, че кралица Катерина и принцеса Мери живеят там.
Блез беше притеснена. Досега съвестта й беше спокойна, защото бе повярвала на думите на краля за семейното му положение. Но сега кралят не можеше да поиска кралицата да напусне не само защото това щеше да бъде проява на лош вкус, но и защото той обичаше дъщеря си, която не беше виждал отдавна. Затова апартаментът на Блез в „Ричмънд“ бе разположен на дискретно разстояние от тези на краля и кралицата.
Катерина Арагонска беше на четиридесет години и годините, заедно с многобройните несполучливи бременности, бяха оставили жесток отпечатък на иначе хубавото й някога лице, което гледаше света под тежката украса върху главата й. Въпреки че се обличаше богато и елегантно, малкият й ръст и дебелината я правеха да изглежда невероятно зле. Беше бледа и с тъмни очи. Блез забеляза, че на масата кралят изобщо не разговаря с нея.