Сега Блез сядаше заедно със сестра си и зет си, когато се хранеха. Блис не криеше омразата си към кралицата.
— Стара врана — промърмори тя една вечер, докато се хранеха. — Виж я само как седи доволно до него. Въпрос на време е да бъде отстранена окончателно, а тя си седи, като че ли нищо не се е променило.
— Тихо, Блис, не бъди жестока. Кралицата обича краля. Не можеш ли да го видиш?
— Ти също обичаш краля! — прошепна Блис.
— Аз не мога да предявявам никакви права, независимо от това, какви чувства имам към него — отвърна Блез.
Любов. Не, тя не го обича. Или поне не по начина, по който обичаше Едмънд Уиндам. Нейният обожаван и нежен съпруг, който я бе обичал с нежност, изобщо нямаше нищо общо с този всемогъщ монарх, който я обичаше с такава дива страст. Неговото ненаситно желание я плашеше.
Тя беше започнала да го харесва. Хенри Тюдор си развързваше езика в леглото и тя бе научила всичко за детството му, преминало под знака на по-големия му брат Артур, принц на Уелс. Разказа й как, повярвал в желанието на баща си на смъртния одър, се е оженил за арагонската принцеса. Разказа й за мъката, която двамата са преживели при загубата на техния син — шестседмичния принц на Уелс, за безкрайните помятания, които последвали.
— Всички те бяха синове — простена в мъката си кралят. Тогава той осъзнал, че Господ го наказва и сигурно правилно, защото епископите му показали онзи пасаж от библията, където е казано, че мъж, който вземе жената на брат си, е — нечист. Изведнъж със сърцето си той разбрал, че женитбата му не е желана.
Блез слушаше мълчаливо, докато той облекчаваше пред нея душата си от мрачните мисли. Разпитваше я за живота й и тя му бе разказала за щастливото си детство в Ашби, за семейството си, за братята и сестрите си, за прекрасния си брак с Едмънд Уиндам, за Ниса, за загубата на детето при смъртта на мъжа й.
— Значи майка ти е родила единадесет деца и не е загубила нито едно! — каза кралят възхитено. — От какъв чудесен произход си ти, малко мое селско момиче! Ако бих могъл да те направя своя съпруга, ние бихме имали огромно семейство със синове и дъщери.
— Ти трябва да се ожениш за принцеса, Хал — каза му тя, като му даде ясно да разбере, че съзнава своето място в неговия живот.
С напредването на лятото се преместиха в „Хамптън Корт“. Той бе построен от кардинал Улси и обзаведен великолепно, но сега принадлежеше на краля. На кардинала, който отказваше да разреши семейния проблем на краля, като се оправдаваше с нуждата от папско разрешение и бавността на бюрокрацията, бе наредено преди месец да напусне дома си. Кралят и придворните му останаха там само седмица и после се преместиха в „Уиндзор“.
Кралят не харесваше „Уиндзор“, но той беше на пътя към Удсток, където имаше намерение да ловува. „Удсток“ беше малък и почти селски дворец и нямаше да има място за целия кралски двор, голяма част от който щеше да остане в „Уиндзор“. В нощта, преди да потеглят към „Удсток“, където Блез щеше да отиде с краля, тя срещна в коридора дъщеря му, принцеса Мери. Блез се поклони на деветгодишната принцеса и се отстрани, за да й направи път да мине заедно със слугите си. Момичето също като майка си имаше жълтеникав тен и тъмни очи, но рижавата й коса беше красива.
Принцесата се загледа с открита омраза в Блез.
— Моята гувернантка казва, че ти си лоша жена — каза яростно детето. — Ти си откраднала баща ми от моята майка и спиш в леглото му, което е против божите закони! Затова ще гориш в ада!
Блез безмълвно застина на мястото си. Нямаше какво да отговори на това дете, което я отмина, последвано от придружителите си, които се усмихваха смутено на изчервилата се графиня. Но вечерта в банкетната зала до Блез се приближи един паж, който й каза, че кралицата желае нейното присъствие. Дори и Блис се изплаши от тази новина. За вдовстващата графиня Лангфорд нямаше друг изход, освен да последва пажа до мястото, където седеше кралицата, заобиколена от придворните дами. Блез се поклони ниско, за да скрие пламналите си бузи.
— Можете да се изправите, лейди Уиндам — каза кралицата и Блез се изправи и погледна Катерина. Кралицата леко се усмихна.
— Разбрах, че дъщеря ми, принцеса Мери, е показала невероятна липса на възпитание спрямо вас днес следобед, лейди Уиндам, и беше наказана. Надявам се, че ще й простите. Мери е млада. Тя обожава баща си и не го разбира така, както ние.