И все пак, като гледаше как госпожица Болейн се движи сред кралския двор винаги облечена в най-елегантни дрехи и заобиколена от група млади поклонници, между които Хенри Норис, Хенри Пърси и брат й, Джордж Болейн, той се чувстваше привлечен от нея повече, отколкото му се искаше. Чувстваше се по-привлечен, от която и да е друга жена и това го караше да се чувства виновен пред Блез. А Хенри Тюдор не беше човек, който обича да се чувства виновен. На всичко отгоре не можеше да обвинява за това Блез, защото тя, неговото малко селско момиче, бе просто идеална любовница. Най-идеалната от всички, защото, освен всичко друго, тя бе станала негова приятелка и довереница. Как би могъл да бъде толкова неблагодарен, че да я отхвърли, за да хукне подир госпожица Ана Болейн? Тогава кралят се сети, че онова, което му е нужно, е да намери съпруг на Блез, за да не я остави безпомощна на хиените от двора си. Но като реши това, не се сещаше пък кой би заслужавал да се ожени за Блез.
— Кажи ми какво да правя, Уил Самърс? — попита той шута си, който съвсем не беше глупав. Той бе единственият му довереник в живота, освен Блез.
— Трябва да озаптиш страстта си, Хал — отговори Уил. — Иначе ще се самоизядеш жив. Лейди Уиндам заслужава само нежност от теб, друго отношение ще бъде позор за името ти.
— Но аз не мога да намеря никого, който да счета за достатъчно добър, че да й стане съпруг, Уил. Не искам тя да е нещастна поради това, че капризите ми водят към друга — каза кралят.
— Може би трябва да се огледаш за някой близък, по-близък и от баща, за въпросната дама — отвърна шутът.
— Какви ми ги дрънкаш пък сега? — засмя се кралят и бутна Уил Самърс по рамото.
— Чух как есенният вятър нашепва, че днес в кралския двор бил пристигнал граф Лангфорд.
— Граф Лангфорд ли?
— Да, Хал! Племенникът и наследник на съпруга на твоето малко селско момиче. Той иска среща с теб, но понеже не е високопоставен, секретарят ти го е отпратил и той ще трябва да чака. Казват, че не бил нито женен, нито пък е уговарял някога женитба. Не би ли могло точно това да бъде отговорът на твоята дилема? — Шутът наклони глава настрана и го загледа със светнали очи.
— Ти да не би да ми предлагаш да я омъжа за граф Лангфорд, Уил? — каза кралят.
— Това е възможното решение на проблема ти, Хал — отвърна Уил Самърс.
— Тя презира Антъни Уиндам, приятелю.
— Защо, Хал? Можеш ли да ми кажеш защо?
— Счита го отговорен за смъртта на съпруга си, който е бил негов чичо. Освен това шокът от внезапната загуба е причинил помятане на техния син и наследник. Тя изпитва огромна злоба към Антъни Уиндам, Уил.
— А каква е истината в този случай, Хал? Нейните обвинения обективни ли са, или са по-скоро резултат от отчаянието на скърбяща жена? — попита шутът.
— От фактите, които проучих, за да реша този въпрос, тъй като в моето кралство няма ненаказан убиец, пък бил той и от висок ранг, обвиненията на Блез са предизвикани само от яд и мъка. Няма никакви други причини. Тоест онова, което тя казва, е единствено нейно лично мнение, а не истината.
— Тогава — насмешливо каза шутът, — тогава е възможно антипатията й към лорд Антъни всъщност да е неосъзнато харесване на господина. Казват, че омразата и любовта са двете страни на една и съща монета, Хал.
Кралят се замисли върху думите на своя шут.
— По-голяма част от женитбите между двама души се уреждат от други. Бракът невинаги започва с любов, но съвместният живот учи хората на компромиси, нали Уил? Ако аз омъжа лейди Уиндам за граф Лангфорд, тя ще се завърне в дома, който обича и при дъщеря си. Състоянието на детето ще бъде управлявано добре, защото графът не само ще бъде съпругът на Блез, а и защото той е кръвен роднина на момиченцето.
— Ти можеш да й предложиш алтернатива, която всъщност няма да е такава. Кажи й, че искаш от нея да приеме, но че ако тя наистина не го желае, тогава ти ще й избереш друг съпруг. Тя ужасно мрази младия Томас Сеймур, нали — засмя се шутът. — Мисля, че тя никога няма да го предпочете, дори и пред лорд Уиндам.
Кралят се усмихна възхитено.
— Мисля си, Уил, че си си сбъркал професията. Ти си по-умен от всеки мой държавник.
— Не, Хал — сухо отвърна шутът. — Благодаря на Бога, но чак такъв глупак не съм!
Кралят се захласна от смях.
— Прав си, Уил! Ти си много по-умен.
— Значи ще се срещнеш с лорд Уиндам, господарю Хенри?
— Да, но не искам срещата да е официална. Знаеш ли къде се е настанил в „Гринуич“?
— Не, Хал, но мога да го намеря.
— Тогава намери го и го доведи колкото е възможно по-скоро. Ще видим какво иска графът от мен, а в замяна ще го притиснем да се ожени за моята сладка малка Блез, за да мога после свободно да преследвам очарователната госпожица Ана Болейн.