Кралят изглеждаше потънал в мислите си, но след малко заговори:
— Може би дилемата не е чак толкова сложна, лорд Уиндам. Ние и двамата сме джентълмени и аз няма да премълча, нито ще оставя у теб някакво съмнение по отношение на мястото, което Блез заема в моя живот. От първи май тя е моя любовница. Нейната честност не може да бъде поставена под съмнение и тя е обичана от всички тук. Независимо от това, аз не съм човек, който ще откаже да изпълни последното желание на един от моите подчинени. Как бих могъл да застана пред Бога с такъв огромен грях в душата си? Освен това — кралят се усмихна с намек „нека си говорим като мъже“ — аз не съм като обикновените хора и моите желания не могат да бъдат задоволени до края дори и от такава чаровна дама като Блез Уиндам. Ти ще изпълниш обещанието, дадено пред покойния ти чичо. Аз много ще се радвам да се ожениш за дамата, когато траурът й свърши. Мога да те уверя, че тя има прекрасен характер, а целомъдрието й стана легендарно тук, в кралския двор. Дори ми се наложи да я убеждавам доста, докато разбере дълга си да изпълнява желанията на своя крал. Както моята майка и баба, Блез Уиндам е добра жена. Тя ще ти бъде прекрасна съпруга и ако ми дадеш малко време, за да й кажа онова, което е необходимо, ще имаш моето разрешение да я ухажваш. Довечера ще поговоря с нея, но дотогава предпочитам теб да не те виждат. Уил ще те заведе в удобна стая и ще те снабди с всичко необходимо. Тази стая ще бъде твоя, докато се ожениш за дамата. Скоро аз ще обявя вашата сватба, която ще се проведе тук, в „Гринуич“, за да не ти избяга дамата отново.
Антъни Уиндам беше удивен от този обрат на събитията. Не знаеше какво да каже, затова се изправи, благодари и последва Уил Самърс. Кралският шут го заведе в малка, удобно обзаведена стая с изглед към фонтана и малка камина, в която вече гореше огън. В стаята имаше неголямо легло, няколко стола и маса, върху която бе поставена кана с вино и две чаши.
— Тук никой няма да те безпокои, милорд Уиндам — каза Уил Самърс. — Ще ти бъде донесена храна, а аз ще дойда отново, когато кралят разреши да те освободя. — Шутът се поклони учтиво и напусна стаята.
Тони тихо се засмя. Какъв невероятен ден бе този, помисли той и отново се засмя. Отиде до масата и си наля вино, а после седна пред камината. Дали пък не е полудял? Току-що бе разказал на краля една невероятна лъжа, а Хенри Тюдор я беше приел без всякакво съмнение. Беше излъгал своя крал. И защо? Заради една жена, която го мразеше и бе използвала първата възможност да избяга от него. Заради една жена, която беше обикнал от момента, в който я бе видял. Заради една жена, която използваше тялото си, за да спечели власт и положение. Заради една жена, чиято привидна скръб не бе траяла и шест месеца!