Чичо му бе умрял в мига, в който тялото му се бе ударило така ужасяващо в земята. Нямаше нито последно желание, нито дадено обещание. Но той така убедително го бе разказал, че кралят го бе приел за истина. Той самият почти си беше повярвал. Беше зачуден защо все пак го направи, след като знаеше що за жена е Блез Уиндам. И защо все още я желаеше… Но беше успял! Боже мой, наистина беше успял! А сега трябваше да се ожени за нея, дори и да не я иска повече…
Дали все още я желаеше? Всъщност той не знаеше. Мисълта за Блез в прегръдката на друг мъж, пък бил той и кралят, беше изключително неприятна. Това, че тя беше съпруга на Едмънд не го смущаваше толкова, колкото мисълта, че е любовница на Хенри Тюдор. Той нямаше намерение да си затваря очите като лорд Тайлбот или господин Хари, ако кралят посегне на съпругата му след сватбата. Не! Ще се ожени за нея тук, в „Гринуич“, с благословията на краля, но още същия ден ще заминат за Ривърс Едж! Това разрешение той ще издейства от краля още преди сватбата.
Засмя се пак. „Няма място за отстъпление, Тони. Женитбата вече официално е договорена и това стана по твое желание, а не по желание на Хенри Тюдор!“
Той се изправи и се разходи из стаята. После събу ботушите си и легна на леглото. В желанието си да види Блез отново бе яздил почти без почивка от Херфорд и сега се почувства много изморен. Заспа толкова дълбоко, че не чу, когато младата прислужница влезе в стаята и постави върху масата няколко блюда с месо, сирене и хляб.
Тази вечер валеше дъжд и кралят, настанил младата си любовница в скута си, замислено галеше стегнатите й гърди, които предизвикаха страстното му желание, и той разбра, че тази жена ще му липсва. Блез Уиндам беше странна, умна и любяща. Досега не бе се чувствал така добре в компанията на жена. Тя не беше хитра, нито комплексирана, както му се струваше, че е госпожица Ана Болейн. Блез не му бе създавала неприятности, нито пък щеше да му ги създава, дори и връзката им да беше продължила още дълго време. Жалко, че той самият не би могъл да се ожени за нея. С тази наследственост, която има от семейството с много и все здрави деца, тя би му била добра кралица и майка на многото му неродени синове… Волята божия винаги е така сложна за разбиране…
Блез усети неговата разсеяност и се зачуди какво ли би могла да означава. Беше забелязала как хвърля скрити погледи към Ана Болейн. Не я тревожеше това, че той може би вече е изморен от самата нея, но, боже мой, защо тъкмо тази кучка с котешко лице и невъздържан език! До ушите на Блез вече бе достигнала клюката, че госпожица Ана на всеослушание си позволила да каже, че Тихата любовница била не толкова тиха, колкото глупава. „Не, госпожица Болейн не е жената, от която се нуждае Хал“ — мислеше си тя.
— Какво има, милорд? — погледна го тя право в очите.
Той я погледна с внимание и се наведе да я целуне.
— Нека първо да свършим с приятната си работа, малко мое селско момиче — каза той. — После ще поговорим.
Известно време той продължи да я гали по гърдите, а после я облада яростно, така както никога досега. Прегръщаше я с луда страст и не престана, докато и двамата не паднаха задъхани и замаяни на леглото.
Той беше най-прекрасният любовник. Знаеше точно как да я възбуди и да я накара да изпълни желанията му. Тя също винаги оставаше удовлетворена от него. Беше я научил на неща, които тя не беше си представяла преди. И макар че винаги бе строг и държеше на господството си над нея, той никога след онзи първи ден не бе си позволявал да бъде жесток. Той взе ръката й и я целуна по дланта.
— Намерих ти съпруг — каза глухо, а тя престана да диша. Думите му паднаха като гръм от ясно небе.
— Кой? — насили се тя да запита.
— Антъни Уиндам — каза той и се приготви за бурята, която знаеше, че ще последва.
— Антъни Уиндам? — Тя дръпна ръката си и седна в леглото, за да може да види лицето му. — Боже мили, с какво съм те разсърдила, че искаш да ме омъжиш за човека, който уби Едмънд? — Сълзите закапаха по розовите й страни и той почувства вина. Не обичаше да разплаква жените.
— Антъни Уиндам не е убил чичо си, Блез. Аз се запознах с тази история. Пък и ти сигурно вече не му се сърдиш.
— Да не му се сърдя ли? Аз го презирам!
— Независимо от това той е обещал на чичо си, че ще се ожени за теб и ще се грижи за децата ти — каза кралят. — Той пристигна тук днес и ми разказа всичко. Как мога да откажа изпълнението на последното желание на мъжа ти? Как би могла и ти да откажеш?
— Никога не съм чувала за това — каза Блез с подозрение. — Не му вярвам!
— А защо ще лъже, Блез? Той ми каза, че не се е решил да ти съобщи за клетвата си пред съпруга ти, заради голямата ти скръб от двойната загуба. Мислел е да ти го каже през пролетта, но когато отишъл в Ашби, ти не си била там, а майка ти го убедила да те остави тук, в кралския двор, до есента, когато официално ще приключи траурът ти.