— Сега е шестнадесети септември, милорд — каза Блез и веднага след това възкликна: — Ах, колко коравосърдечен е той! Дошъл е на шестнадесети септември! Знаеш ли какъв ден е този? Щеше да бъде четвъртата годишнина от сватбата ми с Едмънд Уиндам!
— Аз не мисля, че той се е сетил за това, Блез — каза нежно кралят.
— От смъртта на Едмънд ще измине една година на деня на Вси светии — каза тя тъжно.
— Ти ще се омъжиш в моя собствен параклис на пети ноември — каза тихо кралят. — Аз ще предам булката, тоест теб, сам. Обещах на Антъни Уиндам, че ще ти съобщя тази вечер, която, скъпа моя, ще бъде нашата последна вечер заедно. Утре ти ще приемеш граф Лангфорд като бъдещ съпруг и официален годеник. Аз няма да го правя рогоносец, защото знам, че той е горд мъж.
— Няма да се омъжа за него — упорито настоя Блез. — Няма!
— Тогава ще се омъжиш за Том Сеймур, но така или иначе на пети ноември ти ще се омъжиш, малко мое селско момиче — със същата настойчивост повтори кралят.
— И ти ще ме дадеш на Томас Сеймур? На този мръсник, който ще се фука пред целия кралски двор, че те превъзхожда всеки път, след като спи с мен?
Кралят не беше се сетил за това преди и реши да престане да я заплашва с Том Сеймур, защото тя наистина няма да повярва в подобна глупост.
— Не съм решил това, любов моя. Но въпреки това аз няма да приема неподчинение от твоя страна, Блез. Ти ще се омъжиш за Антъни Уиндам! Ела сега — довърши той и я прегърна отново. — Нека прекараме приятно времето, което ни остава да сме заедно.
— Не мога да повярвам! — изпищя Блис, когато научи новината от сестра си на следващата сутрин. — Кралят те отстранява? Заради тази кучка Болейн е! Знам! Казаха ми, че е проклета вещица. Явно сплетните й са успели.
— Дявол да го вземе, Блис! Дръж си езика! — предупреди Оуен Фицхю красивата си жена.
— Ние сме си в собствената стая — изсъска му Блис. — Да не би да не ми е позволено да говоря и тук, в стаята си?
— Но не и в дома на краля! — отвърна й съпругът. — Достатъчно дълго време си тук, за да знаеш, че и стените имат уши. — Той се обърна към снаха си. — Знам, че това всъщност е за добро, Блез!
— Аз не го обичам, Оуен, и затова не страдам. Винаги съм знаела, че някой ден ще бъда отпратена по този начин. Но Антъни Уиндам?! Аз още виждам в съня си пречупеното тяло на Едмънд и посинялото лице на мъртвото си дете… Освен това се тревожа и за Хал, защото Блис е права. Той се е увлякъл по госпожица Ана и аз се боя, че това не ще донесе нищо добро на краля. Виж, Оуен, аз по-добре от всеки друг знам, че Хал е човек като всички останали. Съгласна съм, че му трябва съпруга, която да му роди желаните синове. И все пак, макар че госпожица Ана ще си иде така, както и сестра й преди нея, така, както и аз сега, боя се, че тя ще го нарани жестоко, когато всичко между тях приключи.
Оуен кимна, изведнъж разбрал какво беше онова, което толкова е привличало краля в Блез. Това беше чистотата и добротата, които имаха много малко жени, и това, че тя наистина никак не беше глупава.
— Ти ще му липсваш — каза граф Маруд. — В тъмнината на нощта той ще лежи буден и ще те търси и ти ще му липсваш.
— Ами Антъни Уиндам? — попита Блис. — Ами ако той е казал истината на краля? Сигурна съм, че точно той не би излъгал именно краля.
— Точно това ме притеснява — отбеляза Блез. — За какво му е да лъже? И щом като няма такава причина, значи е казал истината. Не вярвам да е посмял да се подиграе с Хал, за да получи разрешение да се ожени за мен. Значи е бил длъжен да каже истината. О, проклето копеле!
На вратата се почука и когато Бети отвори, влезе Антъни Уиндам. Оуен Фицхю пристъпи напред и му подаде ръка.
— Радвам се да те видя, Тони. Разбрах от Блез, че е решено да се ожените.
Очите на Антъни Уиндам огледаха стаята, за да я намерят. За миг той остана безмълвен. Знаеше колко е красива, но сега, като я видя застанала права в тъмнолилава копринена рокля, с медноруси къдри, спуснати върху красивите рамене, просто занемя. Очите й обаче бяха ледени и го гледаха с презрение. Значи тя не се радваше на настоящия обрат на събитията. „Тя предпочита да бъде кралска любовница!“ — помисли той и в гърдите му се надигна яд.
— Поздравления, мадам — каза той. — Очевидно кралят ти е казал за предстоящото бракосъчетание. — Гласът му бе студен и Блис усети как я побиват тръпки.
— Да, снощи, докато се забавлявахме — отвърна нелюбезно Блез, разбрала погледа му като предизвикателство. — Датата е определена за пети ноември, ако не знаеш — погледна го тя остро. Как си позволява този да я осъжда! Той не би могъл да знае как се чувства една беззащитна жена пред могъщия монарх!