— Кралят ми съобщи тази сутрин, мадам. Осведоми ме също така, че вашата интимна връзка е приключена. Предполагам, че добре си спомняш как трябва да се държи една графиня Лангфорд.
— Да, спомням си добре, също както си спомням как загина Едмънд — отговори тя с измамно любезен глас.
— Нека се чукнем с чаша вино заради събитието — опита се да разведри напрегнатата атмосфера Оуен Фицхю, разбрал, че жена му няма да се намеси, отдадена изцяло на войната на думи между Блез и Тони.
— Няма какво да се празнува — ядосано каза Блез и се измъкна бързо от стаята.
Блис, мълчалива както никога досега, само погледна след сестра си.
Оуен Фицхю спокойно наля гъсто червено вино в три чаши и им ги подаде. После, като вдигна своята, каза:
— Ще видиш, че жените от семейство Морган са не само с горещ нрав, но и с гореща кръв, Тони.
— Оуен! — Блис беше дошла на себе си и се скара на съпруга си. — Какви ги говориш за мен и сестра ми?
— Говоря истината — засмя се граф Маруд. Антъни Уиндам също се усмихна.
— Честичко ли потупваш Блис? — попита той е учтив глас, но очите му гледаха засмяно и топло.
„Колко красив е той — помисли Блис, едва сега забелязала цвета на очите му.“
— Не — отвърна Оуен. — Изобщо не я тупам, защото си имам далеч по-приятен начин да я усмирявам, нали, обожаема моя?
— Аз го усмирявам по същия начин — каза Блис разнежено. — Нали, милорд?
Сега Тони се засмя, но после тъжно каза:
— Съмнявам се, че аз и Блез някога ще постигнем щастие като вашето.
— Тогава защо я поиска? — попита Оуен Фицхю.
— Защото я обича — тържествуващо възкликна Блис. — О, ти я обичаш, нали Тони?
За един кратък миг, когато бе споменал името на Блез, тя бе разбрала това по изражението на откритото му лице.
— Да, обичам я. Винаги съм я обичал — дойде тихият отговор.
— Затова значи ти не можа да приемеш Дилайт — продължи Блис. — О! Горката Дилайт! Сърцето й ще се пръсне, като разбере, че се жениш за Блез. Или тя може би вече знае?
Той поклати глава отрицателно.
— Така е по-добре за Дилайт — намеси се Оуен. — Тя вече две години напразно мечтае в Ашби. Сега може би най-после ще обърне внимание на някой от младите мъже, които се опитват да я ухажват.
— О, Оуен, ти не разбираш Дилайт! За вас, мъжете, всичко е или черно, или бяло — каза Блис възбудено. — Мисля, че за времето, откакто сме женени, би трябвало да разбереш вече, че не е така.
— С теб, скъпа ми Блис, никога не мога да бъда сигурен — отговори Оуен Фицхю.
— Нито пък с Блез — продължи Блис, загледана в бъдещия си зет. — Ти ще трябва да намериш общ език с нея, Тони. Не може да застанете скарани пред олтара.
При споменаването на Блез и напомняне на отношенията му с нея очите на Тони помрачняха. Сега той вече беше публично обвързан с нея и се чудеше дали няма да съжалява за настойчивостта си. Така отчаяно се бе стремил към тази жена, която очевидно го мразеше! Каква надежда за щастие имаше при тези обстоятелства? И все пак той трябва да опита да я успокои. В няколкото кратки седмици, преди да бъдат осъдени да прекарат заедно останалата част от живота си, трябваше да намери начин да я накара поне да го понася. Това бяха горчиви мисли… Той изпи бързо чашата си и излезе.
Животът в кралския двор не се бе променил. Съществуваха си старите групировки, които сега отново се опитваха да спечелят успех пред краля във връзка с новото положение на Блез, особено след като лично той бе съобщил за годежа на Антъни Уиндам, граф Лангфорд, и скъпата му и обична приятелка лейди Блез Уиндам. Дали кралят нямаше намерение да използва Тони Уиндам за баща на кралското копеле? Лейди Уиндам имаше само една прислужница — упорита, червенобуза селянка, която не можеше да бъде подкупена. Затова никой не можеше да бъде сигурен дали Блез носи дете или не.
Очевидно обаче кралят не се сърдеше на Блез Уиндам, защото продължаваше да се отнася към нея е най-голяма благосклонност и нежност. Значи тя не бе загубила благоразположението му, още повече, че остана да живее в апартамента си, точно над този на краля. Това даде храна за клюки, най-злостните, от които бяха, че кралят и графът си поделят благосклонността на лейди Уиндам.
После се сетиха, че има вероятност кралят да си е намерил друга дама. На острите очи и езици не отне много време да открият, че изведнъж госпожица Ана Болейн бе обсипана с кралското внимание, което полека-лека се оттегляше от лейди Уиндам с приближаването на сватбата. Беше наистина много интересна есен за всички. От една страна, кралят свенливо се опитваше да ухажва новата си фаворитка. От друга — предишната му любима открито се караше с бъдещия си съпруг, с което доставяше удоволствие на целия кралски двор.