— Не можеш ли да въздържаш лошия си характер, когато не сме сами, милорд? — избухна Блез, когато Антъни я изпращаше към апартамента й една вечер.
— Ще го въздържам, когато започнеш да се държиш както подобава, мадам — избухна и той.
— Лорд Невил и аз само разговаряхме. Бяхме пред всички и всеки можеше да ни вижда. Какво мислиш, че бихме могли да си позволим при тези обстоятелства?
— Лорд Невил открито се заглеждаше в деколтето ти — изръмжа Тони. — Още миг и ръката му щеше да бъде върху гърдите ти пред очите на всички!
Блез ядосано го зашлеви.
— Как смееш! — изкрещя тя. — Аз никога не съм се държала като лека жена и няма да се държа така и сега! Ти обаче, ти се държиш като глупак!
— Аха — отговори той студено. — Разбрах! Значи когато мърсуваш с краля, е различно от мърсуването с обикновен пер!
Блез се вцепени, макар че вътрешно кипеше от бяс.
— Ти нищо не знаеш, милорд — каза тя. — Нищо! Ако обаче ме мислиш за мръсница, защо тогава изобщо си правиш труда да се жениш за мен? Сигурна съм, че някоя плоска и сополива девственица ще ти допадне повече!
— Може би си права — извика той. — Но аз обещах на Едмънд и съм човек, който държи на думата си. Ще се оженя за теб, Блез, и веднага ще те отведа в Ривърс Едж, където ти ще се държиш така, както трябва да се държи моята съпруга, и ще ми раждаш деца, за да не изчезне родът Уиндам.
Тя яростно се дръпна от него.
— Аз носих някога син за рода Уиндам. Ти го уби! — Блез хвана порцелановата ваза от масата и като пое дъх, го замери с нея.
Антъни се отдръпна й вазата се разби на пода. Със заплаха в погледа той пристъпи към Блез.
— Хайде, де — предизвика го тя. — Удари ме, ако смееш! Кралят все още не е чак толкова влюбен в госпожица Ана, че да не мога да стоваря гнева му върху главата ти! Където и да ме удариш, аз ще му покажа мястото! Той винаги е обичал бялата ми кожа и се тревожеше от най-малката драскотина по мен. Само ме докосни и той ще узнае, кълна се!
— Ах, ти, проклета кучко! — изръмжа той, обърна се и излезе от стаята, изпратен от подигравателния й глас:
— Страхливец!
На следващия ден кралят я повика при себе си и я накара да седне в скута му.
— Ти предизвикваш скандал с непрекъснатите си караници, мое малко селско момиче. Не може да продължаваш открито да противоречиш на нашия скъп Тони. Някои даже говорят вече, че аз те принуждавам към тази женитба, а такива приказки дълбоко ме наскърбяват. Защото ти знаеш, че аз правя това само заради твоята сигурност и спокойствие. За да си живееш пак у дома заедно с малката си дъщеря. Ти наистина не си за кралския двор, Блез Уиндам, и щом се омъжиш, трябва да си идеш у дома. Разбираш ли какво ти казвам?
— Разбирам повече, отколкото си мислиш, мой Хал! — каза тя и долната й устна трепна, а очите се напълниха със сълзи.
— Аз те обичах, Блез — тихо каза кралят. — Но ти никога не бива да правиш грешката да се уповаваш на тази обич. Аз съм кралят! Разбираш ли какво искам да ти кажа, мила моя?
Блез мълчаливо кимна и беше освободена. Тя разбра. Както и Блис беше казала миналата седмица, кралят я отстраняваше. Беше й осигурил подходящ съпруг и сега си измиваше ръцете, за да може да се съсредоточи в усилията си да спечели Ана Болейн, тази кучка!
Бе обичала Едмъндс чистотата на първата любов. Ако не беше загинал, щеше да го обича до своята смърт.
Тя се усмихна тъжно. Сега тя наистина не можеше да се уповава на краля. Той ясно й бе дал да го разбере преди малко. Значи трябва сама да намери пътя. Трябва!
— Милейди, милейди! — Херта чукаше силно по вратата на спалнята. — Милейди, Бети казва, че госпожица Блис има нужда от теб веднага!
Блез отключи вратата си и изскочи навън.
— Къде е сестра ми? — попита тя камериерката.
— В апартамента си, но й е много лошо, милейди! Ох, много й е зле, наистина!
Блис беше бяла като платно. Току-що бе повърнала на два пъти в сребърната мивка и изглеждаше изтощена.
— Чувствам се ужасно! — изплака тя. — Тази седмица ми се случва за втори път. Какво ми става? Не! Не тази рокля, глупачке! Нали ти казах миналия път, че ми е тясна! Ох, Блез! Чувствам се като изстискана!
— Кога ти беше последното неразположение, Блис? — попита сестра й.
— Какво значение има това? Нали знаеш колко нередовно ми е било винаги, за разлика от Блайт.
— Кога!
— Преди три или четири месеца. Не си спомням!