„Защото искам да бъда обичана заради самата мен — отговаряше гордостта. — Този мъж ме е поискал, защото съм здрава като кобила и ще му родя синове. Аз не го ли интересувам? Той дори не остана, за да ме види.“
„Глупости! — казваше съвестта. — Женитбата има само една благословена цел. Сигурно са ти казвали. Целта на женитбата е да се създадат деца.“
„Но аз искам да бъда обичана! — крещеше гордостта й.“
„Любовта — настояваше съвестта — ще дойде после, когато се опознаете. Ще се обичате и ще се уважавате.“
„Аз трябва да бъда обичана — настояваше гордостта.“
„Твоите родители се обичат — припомняше съвестта. — Защо смяташ, че при теб ще бъде различно?“
„Моите родители са се познавали, преди да се оженят — възразяваше гордостта.“
„Обикновено не е така — спокойно отвръщаше съвестта. — Женитбите се уреждат от родителите в съответствие с техните интереси. Майка ти е права! Ти си невероятно честита, че този мъж е готов да те вземе без зестра. А какво ще кажеш за сестрите си? Нали твърдиш, че ги обичаш? Те не заслужават ли своята част щастие? Този мъж великодушно предложи да им осигури зестри, за да могат и те като теб да се омъжат. Това би ли го направил някой порочен човек? Твоите родители са доволни. Защо и ти да не си?“
— Но къде е любовта? — прошепна Блез сама на себе си.
„Ще дойде — каза й съвестта. — Сигурно ще дойде. Ти ще откриеш любовта. Но по-важното е, че ще бъдеш и доволна, като знаеш, че като си преодоляла прекомерната си гордост и като си била добра дъщеря и християнка, си спомогнала за щастието на своите седем сестри. Как би могла да отхвърлиш молбата на графа?“
— Не бих могла — каза тихо Блез и една сълза на самосъжаление се плъзна по лицето й. — О, благословена майко на Исус, прости ми за непокорството. Помогни ми да бъда по-загрижена за другите — замоли се тя.
Усети, че някой я докосва по рамото. Блез стреснато се огледа и видя баща си. Бързо се прекръсти и се изправи.
— О, татко, аз много ядосах мама — призна тя и се хвърли в прегръдката му.
Роберт Морган притисна най-голямата си дъщеря към гърдите си.
— Знам — каза той сериозно, като се молеше тя да не види искрицата смях в очите му. Блез не беше с лек характер. Отношението към нея винаги трябваше да е малко по-особено. А неговата Розмари беше най-добрата майка. И макар че се справяше добре с всички останали дъщери, така и не можа да разбере, че към Блез трябва да се отнася по друг начин. — Майка ти ми каза, че си отказала да приемеш нашето решение за съпруга, когото избрахме. Така ли е?
— Ще се омъжа за графа, татко — отвърна тихо Блез. — Как бих могла да отхвърля подобно щедро предложение!
— Не би могла — спокойно потвърди лорд Морган. Той леко се отдръпна, за да може да я погледне. — Трябва да ми се довериш в това отношение, Блез. Така както ми се доверяваш и за други неща. Лорд Уиндам е нещо повече от подходящ съпруг. Ако говорим честно, мила моя, женитбата ти с него означава и издигане в обществото. До днес аз не съм познавал този човек, но никога не съм чул някой да каже нещо лошо за него. Характерът му е твърд и спокоен. Очевидно е обичал първата си жена, въпреки невъзможността й да му даде деца, и сигурно наистина много жали за нея. Аз вярвам, че той ще обича и теб, Блез. Вярвам, че ти също ще го обикнеш. Той ще бъде добър съпруг. Щедростта към теб, да не говорим за тази към твоите сестри, говори много добре за него. Той не само че осигурява зестрата им, която ще позволи да се омъжат, но и роднинската връзка с него ще им даде още по-големи възможности. Би ли могла да се довериш на моето решение, дете мое? Блез кимна.
— Аз не исках да ви създавам трудности, татко. Просто никога не беше ми минало през ум, че… никога не съм очаквала, че ще бъда омъжена за толкова благороден мъж. Аз си мислех, че ако се омъжа, това ще бъде най-много за някой от по-малките синове на благородник, който притежава не по-голямо богатство от мен. Много далеч ли е домът на графа от Ашби?
— Ривърс Едж е на около половин ден езда оттук, ако не се минава през ливадите, както днес стори графа. Сестра му има рожден ден и той бързаше да се прибере. Нейният син в момента е наследник на графа.
— Те сигурно няма да се радват, че той ще се жени отново — каза Блез замислено.
— Това не зависи от тях — отвърна лорд Морган и като хвана дъщеря си за ръка, я изведе от параклиса. Преминаха заедно по коридора и влязоха в голямата зала на Ашби, където Роберт Морган накара дъщеря си да седне до него пред камината. — Графство Лангфорд е създадено още от крал Хенри V, детето ми. Първият граф е спасил живота на краля при Ажинкур и е бил награден с тази по-висока титла. Тогава е бил едва шестнадесетгодишен. Членовете на семейство Уиндам са дълголетници. Дядото на лорд Едмънд е живял до седемдесет и пет годишна възраст, а баща му също беше вече над седемдесетте, когато почина от епидемия.