— Ти си бременна — каза със сигурност Блез.
— О, не! — изкрещя Блис. — Не може да бъде! Оуен винаги казва, че докато нямаме деца, можем да живеем в кралския двор, но щом се появят бебета, ще трябва да се върнем у дома.
— Ти отдавна трябваше да имаш дете — каза Блез. — Блайт има две и очаква трето. Аз родих на Едмънд две. Време ти е, Блис. Освен това, след като родиш на Оуен няколко синове и дъщери, аз мога да се закълна, че вие ще се върнете в кралския двор. Съпругът ти също не обича тихия селски живот, а ти няма да го пуснеш да дойде без теб, сигурна съм — засмя се Блез.
— Разбира се, че няма — твърдо каза Блис. — Ако аз трябва да стоя на село, тогава и Оуен Фицхю ще стои там!
— Защо ще ходим на село? — попита Оуен, който тъкмо влизаше в стаята с Тони и чу само последните думи от разговора.
— Защото аз ще имам бебе — каза Блис направо.
— Бебе! — Лицето на граф Маруд се разтопи в радостна усмивка. — Ние ще си имаме бебе, така ли, мадам? Това е прекрасно! Това е чудесно! — Той се замисли. — Ама защо аз трябва да напускам кралския двор, щом ти ще имаш бебе?
— Защото, сър, аз няма да си тръгна без теб — каза мило Блис.
— Да, кралският двор не е място за бебета — настоя Оуен.
— Така е — отвърна жена му. — Но аз не мога да бъда щастлива далеч от теб, милорд, а ако искаш да износя добре сина ти, трябва да съм щастлива, нали? А за да бъда щастлива, трябва ти винаги да си до мен, а не да се правиш на ерген пред всяка фуста тук, в „Гринуич“, докато аз дебелея и се издувам като втасал хляб на село.
— Хайде, Блис, скъпа… — започна Оуен Фицхю.
— Хайде, Оуен, любов моя — прекъсна го Блис. Блез тихо пресече стаята и като хвана Тони за ръка, го дръпна навън.
— Те сега ще се карат — каза тя тихо и добави насмешливо. — А пък на нас не ни трябват уроци по каране, милорд, нали?
— Не, мадам, ние сме по-опитни в този спорт.
— Бих казал, че нямаме равни, сър — отвърна тя. — Може би вече е време да опитаме да изгладим противоречията помежду си.
— И как предлагаш ти, мадам, да го направим?
— Не знам, милорд, но знам, че не можем да отнесем нашите противоречия в Ривърс Едж. Не бих искала да тревожим Ниса с омразата помежду ни.
— Ти не си се интересувала за дъщеря си, откакто си заминала преди девет месеца — предизвика я той.
— Тя е на сигурно място при моите родители — процеди със стиснати зъби Блез. „Няма да се карам с него!“ — напомни си тя.
— Ниса е в Ривърс Едж, където й е мястото — отвърна той.
— Ти си взел дъщеря ми? Как си посмял? — Блез беше яростна, но говореше тихо, тъй като около тях имаше хора.
— Ниса е Уиндам, мадам, и нейното място е в Ривърс Едж. Там е нейният дом и Едмънд би желал тя да бъде там.
— Аз щях да я доведа — каза Блез, като се опитваше да говори спокойно. — Аз по-добре от теб знам какво би желал баща й. Тя беше добре в Ашби, където можеше да си играе спокойно с малките ми братчета. Тя беше на сигурно място при баба си, чийто опит да отглежда деца не може да се отрече.
— Тя е в своя дом и майка ми се грижи за нея — отговори той, изненадан, че досега не му е креснала още.
— Ти нямаше право да отстраниш Ниса от грижите на майка ми, милорд.
— Аз съм граф Лангфорд, Блез. Мое задължение е да се грижа за детето на предшественика си.
— Няма да споря повече с теб, сър — каза Блез. — Ниса е на сигурно място, но за в бъдеще помни, че аз съм нейна майка!
— Ще го помня, мадам, докато и ти го помниш — ядосано й отговори той.
През следващите няколко дни, тъй като датата на сватбата наближаваше, Блез положи всички усилия да се въздържа от спорове с Антъни Уиндам. Не беше лесно. Като че ли колкото повече тя полагаше усилия да намери общ език с него, толкова повече той й пречеше. Кралят обаче беше доволен от нея. Един следобед я покани да се разходят заедно из картинната галерия.
— Доволни сме, мила моя, от доброто ти държание.
— Аз винаги съм се опитвала да ви доставя удоволствие, Ваше величество — намусено каза Блез.
Хенри Тюдор прихна и този звук носеше по-голямо значение от всяка дума, която би казал. Тя наистина винаги му бе доставяла удоволствие — помисли той. — Дори и в началото, когато се опитваше да му се съпротивява.
Иззад един ъгъл госпожица Ана Болейн гледаше с прехапани от яд устни как лейди Лангфорд, положила малката си ръка върху тази на краля, се разхождаше с него и се усмихваше весело. Откъм другия край ги наблюдаваше граф Лангфорд и се питаше дали кралят все пак няма намерение да го направи рогоносец.
На пети ноември 1525 г. лейди Блез Уиндам, вдовица, бе венчана в кралския параклис на двореца „Гринуич“ лично от кардинал Улеи за Антъни Уиндам, ерген, граф Лангфорд. Булката беше облечена с рокля от тъмнооранжево кадифе с тежка бродерия от злато, перли и топази по корсажа, ръкавите и долната пола. Около китките и деколтето имаше златна дантела. Косата й, разделена на път по средата, падаше на дебела френска плитка върху гърба. Самата плитка бе обвита с перли, а на врата си Блез носеше тежка златна огърлица с инкрустирани перли и топази. Младоженецът също бе облечен богато с костюм от черно кадифе, тежко избродиран с перли и злато и голяма златна огърлица с инкрустирани огромни перли. Двамата изглеждаха величествено.