— С твое разрешение, мадам, бих искал да пояздя малко.
— Разбира се, милорд — съгласи се тя и той скочи от каретата. Блез се усмихна на желанието му да се отърве от присъствието й, но после се замисли.
Така ли щяха да прекарат остатъка от живота си? Как биха могли да запълнят пропастта помежду си? Каретата потегли отново и Блез стисна клепачи, за да не позволи на сълзите си да рукнат.
Още в „Гринуич“ бяха сложили в каретата кошница с храна, но часовете минаваха и Блез реши, че не е гладна. Изглежда, на Антъни също не му се ядеше. Спряха за малко, само колкото да си починат конете, а пътниците да се облекчат, и потеглиха отново. Малко преди да се стъмни, спряха пред голям и удобен хан, носещ името „Лебедът“. Вътре беше топло и приятно. Но когато Блис слезе от каретата, беше силно пребледняла.
— Още следобед й стана лошо — обясни Оуен разтревожен.
— Никога няма да стигна жива до Маруд хол — драматично изплака Блис.
— Ти си само бременна, Блис, не си болна — скара й се Блез и се обърна към Оуен. — Какво направи ти за нея? — попита тя.
— Да направя ли? Че какво можех да направя? Опитвах се да я успокоя през последните няколко часа — каза Оуен. — Даже тя повърна в новата ми кадифена шапка и трябваше да я изхвърля. А беше с паунови пера! — завърши той сърдито.
Блез избухна в смях като си представи как Блис излива съдържанието на закуската си в новата модна шапка на съпруга си. Само ядосаните погледи на граф и графиня Маруд успяха да я накарат да се успокои. Тя се обърна към жената на ханджията.
— Ментов еликсир в топла вода за лейди Фицхю, моля.
После се обърна към Оуен.
— Утре ти ще пътуваш с Тони, а Блис ще дойде в моята карета. Имал си добри намерения, но като все си напомнял на жена си за състоянието й, си сбъркал. Това само е накарало Блис да мисли още повече за състоянието си, което предизвикало прилошаването. Нищо, утре аз ще се погрижа за нея.
Сега, Блис, ще ти поръчам лека вечеря.
— Не мога да ям — изплака Блис.
Жената на ханджията дойде с поднос и донесе на Блис исканото питие. Тя едва допря чашата до устните си.
— Пий, миличка — каза мило жената. — Веднага ще ти помогне.
Щом усети, че стомахът й се успокоява, Блис кимна.
— Сега е по-добре.
— Донеси за лейди Фицхю чиния с две парчета пилешко от гърдите, малко парче шунка без мазнина, филия хляб с мед и малка чаша сладко вино — каза Блез.
— А за господата, милейди? — попита жената, която веднага усети кой командва тук.
— Пилешко, шунка, говеждо, баница, сирене, супа, плодове, хляб, бира и вино. Каквото имате, за да им се напълнят стомасите — усмихна се Блез.
Антъни прегледа конете и разпореди на ханджията да настани удобно мъжете от ескорта. Двете млади семейства вечеряха заедно. След като се нахрани, Блис изглеждаше значително по-добре. Известно време останаха пред камината и похапнаха ябълки, но като знаеха, че утре ги чака отново дълъг път, се отправиха към стаите си. Херта беше вечеряла заедно с Бети и вече очакваше господарката си. Антъни дискретно изчака навън, докато съпругата му се приготви за лягане.
— „Много хубаво“ място за първа брачна нощ — замърмори Херта. — Някакъв си хан по средата на пътя!
Блез не каза нищо. Тя беше изморена и нямаше настроение да спори с камериерката си. Освен това тя знаеше какво ще последва, макар че се съмняваше, че то ще се хареса на младоженеца.
— Какво е това? — загледа се изненадана Херта. — Аз сложих новата ти бледолилава нощница, милейди, а не това досадно нещо. Кой си прави шеги с мен?
— Аз преместих лилавата нощница и я сложих в багажа — каза Блез. — Беше много лека за крайпътен хан без камина в стаята.
— Предполагаше се, че съпругът ще те топли — изрече Херта своето мнение по отношение на развалената от самата булка романтика на нощта.
— Съпругът ми („Боже, колко странно звучи тази дума сега“) ще иска да си почине, тъй като ще трябва да стане рано — отвърна Блез. Тя съблече роклята и бельото си и се изми с топла вода от малкия леген, който Херта бе успяла да намери. После си облече строгата бяла нощница с дълги ръкави. — Къде ми е нощната шапка? — попита Блез.
С недоволно сумтене Херта й я подаде. После, мърморейки под нос, разреса косата на Блез и я зави в леглото.
— Кажи на лорд Уиндам, че вече може да влиза, Херта, а после иди и си легни. Лека нощ — каза мило Блез.
Антъни Уиндам затвори вратата след камериерката на жена си и присви очи, за да свикне с мрака в стаята. Най-после я видя да го чака в леглото.
— Ти си особено привлекателна, мадам — каза той и започна да се съблича. Сега щеше да получи единствената компенсация от тази женитба и щеше да разбере на какви неща я е научил Хенри Тюдор, за да му доставя удоволствие. Поне това предимство щеше да има от женитбата си с любовницата на краля.