— Един момент, милорд — каза тя и той веднага разбра от тона й, че не може да очаква нещо добро.
— Какво има, мадам?
— Засега между нас няма да има интимни отношения — каза тя тихо.
— Защо? — усещаше как започва да му прилошава. — Може би все пак ще ме осветлиш по въпроса, защо „засега“ между нас няма да има интимни отношения? Да не би точно сега да ти е дошло неразположението?
— Не, милорд — отговори тя, като едва сдържаше остротата в гласа си и чувстваше как бузите й пламват.
— Тогава може би ще ми кажеш защо ми отказваш правата на съпруг? — Той пресече стаята и седна в края на леглото. — Боиш ли се от мен, Блез?
— Да се боя от теб? — Тя се изсмя. — Не, милорд, ни най-малко не се боя от теб. Но я ми отговори не се ли очаква от мен да родя наследник за графство Лангфорд възможно най-скоро?
— Да, така е — мрачно отговори той.
— Тогава, милорд, ако искаш да си сигурен, че синът, който ще зачена, ще е твой, а не на Хенри Тюдор, ще трябва да въздържаш желанията си спрямо мен през следващите три месеца. Аз не искам да има съмнения по отношение на бащинството на детето, милорд.
— Не бях помислил за това — каза той с изненадваща благодарност в гласа. — Мислиш ли, че може да носиш кралско копеле, Блез?
— Не знам — отговори тя простичко, като си мислеше колко лесно й беше да го излъже. Тя нямаше намерение да удовлетворява желанията му или любопитството му по отношение на онова, което е научила в леглото на краля, или поне тази нощ нямаше такива желания. Нито пък някоя друга нощ, докато помежду им имаше чувства единствено на омраза и съмнения. — Казвали са ми, че когато съществуват съмнения по този въпрос, е по-добре да се изчакат три пълни месеца, преди да се преспи е мъж. Жените от нашето семейство са с нередовен период и затова аз не мога да съм сигурна за състоянието си. Но не искам да натреса някое копеле, било то и кралско, на семейство Уиндам, Тони. Каквито и да са нашите противоречия, мисля, че ти не поставяш под съмнение моята лоялност към графство Лангфорд.
— Така е — призна той, макар да знаеше, че по този начин се осъжда на въздържание. — Но защо, по дяволите, не изчака достатъчно, преди да се омъжиш за мен, Блез? — попита той.
— Трябва да си припомниш, милорд, че самият крал определи деня на сватбата ни, а не аз — отговори тя.
— Така е — повтори той. — Кралят го определи и направи така, че да се отърве от теб колкото е възможно по-бързо, за да хукне подир Ана Болейн. Той изобщо не е мислил за нашето спокойствие, нали? Видя ли, че онази кучка хвана твоя сватбен букет, Блез? А видя ли я как се усмихна? Господи, този букет хвръкна право в ръцете й, като че ли насочен от магия!
— Горкият Хал! — каза тихо Блез.
— Горкият Хал, ли? Ами какво да каже горкият Тони, който трябва да спи на пода на студената стая?
Блез не можа да сдържи усмивката си. Той изглеждаше искрено объркан.
— Ако можеш да обещаеш, че ще се сдържаш — каза тя и се облегна назад, — ние можем да споделим това легло.
— Съгласен! — възкликна той и веднага се намести до нея. — Лека нощ, мадам.
Обърна се с гръб и се зави хубаво.
— Лека нощ, милорд — отвърна тя и духна свещта.
След малко, като го чу да диша равномерно, тя също се отпусна. Сви се под завивките и тихо въздъхна. Имаше все пак нещо успокоително в това да усещаш здравото тяло на мъж до себе си. „Ох, Едмънд — помисли тя, както й се бе случвало много пъти през последната година. — Защо трябваше да умираш? Толкова обичах нашия съвместен живот. Беше прост, тих и аз се чувствах спокойна. А най-вече, чувствах се обичана! Сигурно ти одобряваш Тони, но Бог знае, че между нас няма нищо… Не мога да понеса мисълта, че ще нося дете от човек, към когото не изпитвам чувства. Може би точно затова и не забременях от краля. О, какво да правя, Едмънд? Имам само три месеца отсрочка. След това няма да мога да откажа на Тони онова, което му се полага и по божия закон, и по закона на краля. С тези мисли Блез най-после потъна в неспокоен сън.
Антъни се събуди още преди зазоряване от шетнята на ханджията. Леко се протегна и се обърна бавно да я види как спи до него. Лицето й не се виждаше в тъмнината, а тялото й бе скрито под завивките. Неговата жена. Неговата жена Блез Уиндам. Блез Уиндам беше вече негова жена! Бе постигнал желанието си, но май нищо не беше спечелил. Антъни стана и тихо се измъкна от леглото. Докато се обличаше, можеше да наблюдава Блез на бледата светлина на предутринното небе.