— Дявол да го вземе! — Без да иска. Блез употреби любимия израз на краля. — Толкова е хубаво да си бъдеш отново у дома.
Антъни не се сдържа и й се усмихна.
— Да — Съгласи се той. — Хубаво е да си у дома. Лейди Дороти Уиндам изхвръкна от къщата да ги посрещне и едва изчака Блез да слезе от каретата, за да я прегърне.
— О, моя мила Блез, колко е хубаво, че отново си у дома! Без теб Ривърс Едж не беше същият, но аз добре разбрах защо ти си тръгна! От спомените човек не може лесно да се отърве, особено от щастливите спомени. Аз знам, че брат ми би бил доволен, че ти се върна у дома.
— Мисля, мамо, че той също така би бил доволен да знае, че Блез стана моя съпруга. Ние се оженихме в «Гринуич». Преди пет дни кардинал Улеи ни благослови — каза тихо Антъни.
— Какво? — майка му остана смаяна.
— В личния параклис на краля. Булката ми бе предадена лично от Хенри Тюдор — завърши Антъни.
Дороти Уиндам избухна в сълзи.
— За бога, Доро, толкова ли си разстроена, че съм ти станала снаха? — попита Блез.
— О, Блез — изхлипа добрата жена. — Нищо не би могло да ме направи по-щастлива! Нищо! — заяви тя и отново силно прегърна младата жена. — Сега вече знам, че нашата фамилия ще пребъде!
— Мила Доро, има обаче едно нещо, което ти трябва да знаеш — започна Блез, но съпругът й я прекъсна.
— По-късно, ангел мой — каза весело Тони, но тя видя как очите му блеснаха заплашително. — Нека влезем вкъщи. Тук навън е студено.
Те влязоха в къщата и Дороти Уиндам ги поведе към голямата зала, където камините горяха ярко. Блез огледа залата и погледът й светна, като видя дъщеря си.
— Доро, това не може да е Ниса! — възкликна тя. Дороти Уиндам кимна.
— Тя е пораснала много. Не мога да повярвам! О, тя толкова прилича на баща си!
В този момент малкото момиченце ги видя и като се отдели от компаньонката, се спусна към тях.
— Татко! — извика тя, без да обръща внимание на Блез, и се хвърли в ръцете на Антъни. — Татко си дойде! — каза тя. — Какво си ми донесъл, татко? Какво?
— Доведох майка ти, Ниса — каза Антъни. — Нали това е чудесен подарък!
Ниса Уиндам се извърна в прегръдката му и наведе малкото си аристократично носле към Блез. Погледът на виолетово-сините очи, също като на майка й, не се промени. После тя отново се обърна към Тони.
— Не ми харесва. Махни я оттук, татко. Аз харесвам повече Хенриета. Искам Хенриета да ми е майка!
Блез се почувства като ударена силно и мълчаливо се обърна към Доро.
Свекърва й я потупа по ръката.
— Дълго те нямаше, Блез — обясни тя. — Малките деца бързо забравят. След няколко дни всичко ще се оправи.
— Защо тя нарича Антъни «татко»? — попита Блез.
— От момента, когато пристигнахме в Ашби да ви вземем, а теб те нямаше, Ниса го наричаше «татко». Никой от нас не успя да я убеди, че това не е баща й — каза с извинителен тон Доро. — Тя не си спомня Едмънд и това не означава липса на уважение.
Блез кимна.
— Искам Хенриета! Искам Хенриета! — закапризничи Ниса.
— Коя е тази Хенриета, която е заела моето място? — попита Блез. — Къде са бавачките на дъщеря ми Мейзи и Поли?
Мейзи и Поли изтичаха с поклони към нея.
— Добре дошла у дома, милейди — извикаха те.
— Вземете лейди Ниса — заповяда им Блез.
— Не — изкрещя Ниса. — Не! Не! Не! Искам си мамааа!
— Аз съм твоята майка, Ниса Уиндам — каза Блез и взе детето си от ръцете на съпруга.
— Не! Хенриета е моята майка! Искам Хенриета! — Тя бясно се задърпа от ръцете на Блез.
Блез подаде скимтящото дете на Мейзи, но Ниса я ритна с малкото си краче по рамото и бедната жена се преви от болка. Блез инстинктивно седна, но като сложи непослушното дете над коляното си, повдигна малката поличка и я плесна няколко пъти по задника. Ниса яростно закрещя по-скоро от яд, отколкото от болка. Едва сега Блез разбра колко е сгрешила, като е оставила детето си. Малката беше абсолютно разглезена, което си пролича и от ужасените лица на околните. Явно никой не се беше решавал да възпитава малката лейди Ниса Уиндам.
Преди някой друг да посмее да проговори, Блез ясно показа каква е сега нейната позиция. Тя накара дъщеря си да застане права пред нея и извика ядосано:
— Ниса Катерина Уиндам, млъкни!
Изненадана от строгостта към нея, малката млъкна и погледна към хубавата жена, която току-що я бе натупала. Очите й бяха пълни със сълзи, но гледаха ядосано.
— Слушай ме сега внимателно, Ниса Катерина Уиндам. Аз съм твоята майка и досега бях в кралския двор, за да служа на краля. Сега съм си дошла и очаквам от теб прилично държание не само спрямо равните ти, но и към слугите. Ти ще се извиниш на горката Мейзи, която в лошотията си нарани. После ще си отидеш в стаята, където ще вечеряш с хляб и мляко. Ще кажеш молитвата си три пъти, а утре ще дойдеш да се извиниш пред мен за лошото си държание. Тогава аз ще определя и окончателното ти наказание. Сега кажи «да, мамо», а после пожелай «лека нощ» на баща си и баба си Доро.