— Да, мамо.
— Къде е поклонът ти, Ниса? — строго каза Блез и си спомни за своята майка.
Ниса намръщено й се поклони, а после пожела нежно «лека нощ» на Антъни и Доро. Хваната за ръката на бавачката си, тя напусна залата, като на излизане отново погледна намусено към майка си.
— Върнах се тъкмо навреме — тихо каза Блез.
— Никой не можеше да се справи с нея — обясни Доро. — Тя има ужасен характер.
— И Блис беше такава — отговори Блез.
— А после — продължи Доро, — когато дойде Хенриета, тя я слушаше повече от всеки друг. И ние, честно казано, я оставихме, защото беше по-добре, отколкото непрекъснато да се караме с детето. Ниса би могла да преобърне къщата, ако поиска.
— Тя повече никога няма да го прави — каза Блез със сигурност. — Коя е тази Хенриета, Доро?
— Аз съм, мадам — едно дребно и изключително красиво момиче пристъпи напред и учтиво се поклони пред Блез и Антъни.
— Това е госпожица Хенриета Уиндам — обясни Доро. — Тя е единственото дете на по-малкия брат на Ричард, който беше женен за французойка. Сега Хенриета е сираче и дойде при нас. Такова е било последното желание на баща й. Тя пристигна, един ден след като ти, Антъни, замина.
— Ти си добре дошла в Ривърс Едж, братовчедке Хенриета — каза графът. — Надявам се, че ще бъдеш щастлива при нас.
— О, как бих могла да не бъда, след като съм в такъв хубав дом! — възкликна Хенриета и скръсти ръце, като се поклони наивно към Тони. — О, благодаря ви, милорд, че ме приемате! Ако майка ви нямаше такова щедро сърце, аз не знам какво щях да правя.
— Изненадана съм, че баща ви не се е погрижил за вас, госпожице Хенриета — каза учудено Блез.
— Уви! — въздъхна младото момиче. — Баща ми остави много дългове. Не ме предупреди поне да скрия бижутата на мама. Ако не бях се сетила да ги пъхна в джоба си, нямаше да имам средства дори за моята прислужница Сесил. Нямаше да мога и да дойда до Англия — очите й се напълниха със сълзи. — Бях принудена да продам почти всичко, мадам, за да платя пътуването.
— Горкото дете — съжали я Доро. — А после е трябвало да купи кола и кон, за да дойде до тук. Останали три дни без храна, докато пристигнат. — Тя се обърна към Блез. — Хенри беше по-малкият син. Баща им искаше той да се отдаде на църквата, но момчето не пожела и тогава беше лишено от собственост. Независимо от това Ричард го обичаше и се интересуваше от него. Той се ожени за французойка, която е била една от висшата прислуга във френския кралски двор. Когато аз и Ричард посетихме Златния бряг във Франция с кралския двор преди години, ги срещнахме там. Снаха ми умря скоро след това, а Хенриета ми каза, че баща й също починал миналото лято.
— Беше чума — каза младото момиче. — Подутината под мишницата му не се спука.
— Горкото дете — пак я съжали Доро.
— На колко сте години, госпожице Хенриета? — попита Блез.
— На седемнадесет години съм, мадам — дойде тихият отговор.
— Ще трябва да ти намерим съпруг — каза меко Блез. — И тъй като си на възраст като по-малката ми сестра Дилайт, аз ще я поканя в Ривърс Едж, за да си имаш компания — завърши Блез.
— Толкова сте мила, госпожо графиньо — отговори Хенриета, но кафявите й очи гледаха към Антъни, който говореше с майка си.
Очите на Блез се присвиха, докато оглеждаше момичето. Тя имаше малко овално лице и приличаше на французойка. Нямаше дори и намек за прилика със семейство Уиндам. Чертите й бяха остри, с тънък нос и плътни устни. Косата й беше дълга само до раменете и беше тъмна и къдрава. «Прави се на невинна — помисли Блез, — но има нещо твърде пресметливо в нея.» И все пак не можеше да се изхвърли на произвола на съдбата тази роднина на съпруга й, макар че Блез се съмняваше, че тя е така невинна, както се представя. Да! Трябва да й се намери подходящ съпруг — колкото по-скоро, толкова по-добре!“
По-късно, когато бяха седнали с Доро пред камината, свекърва й каза:
— Ти сигурно не си решила наистина да поканиш Дилайт в Ривърс Едж. Като открие, че Тони е вече женен, тя окончателно ще се почувства смазана.
— Дилайт е на седемнадесет години, Доро. Време й е да порасне. Антъни я отблъсна още преди три години, а тя все още си проваля живота, като си мечтае, че някой ден той ще я отведе от Ашби на бял кон. Говорихме вече за това с Блис. Време е Дилайт да се сблъска с истинския живот, а не да си мечтае „какво ли би било, ако…“ Утре още ще изпратя писмо до родителите си, за да им съобщя, че съм се омъжила за сина ти. Те трябва да знаят за новите ни взаимоотношения. Заедно с това ще поканя Дилайт в Ривърс Едж. Когато тя види, че аз и Тони сме съпрузи, може би най-после ще разбере, че той е загубен за нея. Чак тогава моите родители ще могат да й намерят съпруг, защото досега не можеха да я накарат да се омъжи за друг. Дилайт винаги е била изключението в нашето семейство. Винаги е била самотна, макар че по възраст е близко както до близначките, така и до мен, защото ние се оженихме рано, напуснахме дома и тя остана там, сред доста по-малките от нея. Може би, като се сприятели с госпожица Хенриета, тя ще се разсее малко.