— Може и да си права — съгласи се Дороти Уиндам. — Хенриета също се нуждае от приятелка на нейна възраст. Аз не харесвам нейната прислужница. Има нещо, което не ми харесва в нея, но, естествено, не мога да я изпъдя, защото е стара, пък и тя е единствената, останала с бедното дете от миналото му.
— Ти сигурна ли си, че тя е дете на Хенри Уиндам? — попита Блез.
— Да, Хенриета беше с родителите си, когато бяхме там. Тя беше малка, само на единадесет години. Не мога да забравя това странно, малко смешно френско личице. Само косата й е като на Уиндам, но майка й също беше тъмнокоса. Тя беше една от личните прислужници на кралицата. Незаконна дъщеря на някакъв благородник от дъщерята на търговец, така ни каза Хенри. Беше тиха жена. Мисля, че не съм разговаряла повече от два пъти с нея. Моят френски не е особено добър, а пък тя не знаеше английски.
— Но Хенриета говори доста добре английски — отбеляза Блез. — Бих казала, че го говори почти без акцент.
— Когато пристигнаха, това ми направи впечатление и тя ми каза, че баща й е настоявал тя да го научи добре. Мисля, че Хенри е имал намерение да я омъжи подходящо, ако намери пари за зестра. Освен това майка й е имала доста бижута, подарени й от господарката. Точно тях момичето е продало, за да дойде до тук.
— Как е живял Хенри Уиндам? — полюбопитства Блез.
Доро се усмихна.
— Най-вече с хитрост, с чар и с меча си, както ми каза Ричард. Това разби сърцето на свекър ми, който е искал синът му да стане епископ. Но Хенри е бил доста светски човек и не се е подчинил. Най-накрая бащата на Ричард го е лишил от наследство с надеждата, че ще му вкара ума в главата. Тогава Хенри заминал за Франция. Блис кимна.
— Е — каза тя. — Ние ще трябва да намерим някой подходящ съпруг за Хенриета. Едмънд даде щедра зестра на моите сестри. Аз ще се погрижа пък Антъни да даде зестра на нея. Но ще се опитам да я отстраня колкото е възможно по-скоро.
— Блез! — Дороти Уиндам бе изненадана от държанието на снаха си.
— Доро, аз почти година живях в двора на Хенри Тюдор. Това ми помогна да опозная добре хората. Мадмоазел Хенриета изобщо не е толкова невинна, за каквато се представя. Може би ти не можеш да го видиш, защото си добра и обичлива жена. Сигурно и Тони няма да го разбере, защото е мъж, а момичето му се увърта и подклажда мъжкото му его. Но аз го виждам. Тя вече е упражнила над дъщеря ми своето влияние, което аз не одобрявам. Затова искам да уредя напускането й колкото е възможно по-бързо. В това няма нищо лошо. Аз нямам намерение да я нараня. Просто искам да си отиде от моя дом.
— Не мога да те виня за това, Блез — отговори Доро. — Може би момичето знае малко повече, отколкото би трябвало, но е възможно и да се е бояло, че няма да я приемем, ако не си мислим, че е безпомощна и невинна. Аз не мога да я обвинявам за това. Тя наистина не ни познава достатъчно, за да се чувства сигурна. Нека не я подозираме без причина заради паметта на Хенри, а?
— Добре, Доро, но нека едновременно с това да търсим мъж, за когото да я омъжим — каза Блез.
— Как се оженихте с Тони? — попита Доро. — Когато той замина за кралския двор, аз не знаех, че има намерение да се жени за теб. Но съм по-изненадана, че сте се оженили в „Гринуич“, вместо да дойдете тук вкъщи, където и аз, и твоите родители щяхме да споделим това щастливо събитие. — Доро се усмихна на Блез, за да й покаже, че не се сърди, а е просто изненадана.
Блез въздъхна дълбоко.
— Има нещо, което ти трябва да знаеш, Доро — каза тя. — Няма да се чувствам добре, ако го скрия от теб. — И тя започна да разказва на сестрата на Едмънд как кралят е използвал обичта й към Ниса, за да я изнуди да му стане любовница. Как въпреки това тя после е изпитала нежност към него, защото той наистина е бил самотен и точно когато Хенри се е опитвал да реши как да се отърве от нея заради чувствата си към Ана Болейн, Антъни е дошъл и разказал на Хенри, че е обещал на умиращия Едмънд да се ожени за вдовицата му, за да се грижи за нея и децата й.