— Значи той е казал така на краля? — попита Доро.
— Да, и кралят настоя ние да се оженим, като по този начин разреши и своя проблем и позволи на Тони да изпълни обещанието си пред Едмънд — завърши Блез, която не бе забелязала това на Дороти Уиндам.
— Значи вие сте женени — каза тихо Доро. — Но ти обичаш ли сина ми, Блез?
Блез поклати глава.
— Недей да мислиш лошо за мен, Доро. Аз все още обичам Едмънд. Мисля, че винаги ще го обичам, но ще бъда добра и вярна съпруга на Тони, кълна се! Искам да преодолея омразата си към него.
Доро потупа ръката на снаха си.
— Не се бой, скъпа — каза тя. — Ти си направила точно това, което е трябвало, и аз знам, че ти ще направиш Тони щастлив. Той те обича.
— О, не, Доро, той със сигурност не ме обича. Ожени се за мен, защото обичаше Едмънд и защото му беше обещал, че ще го направи. Антъни е честен човек, но любовта няма нищо общо с нашата женитба.
Дороти Уиндам си замълча. Добре знаеше, че синът й обича Блез с цялото си сърце, щом е посмял да каже на краля една невероятна лъжа за последно желание на Едмънд, каквото тя знаеше добре, че никога не е имало. Но Блез не се съмняваше и Доро реши, че без да говори със сина си, не бива да й казва нищо. Що се отнася до Тони, той също не знаеше, че Блез бе станала любовница на Хенри Тюдор само, за да запази детето си. Но това също не можеше да се сподели, така че щеше да си мълчи. Тя одобри решението на Блез да не спи с мъжа си три месеца, така че когато бъде роден наследник на Лангфорд, да няма съмнения относно бащинството. Три месеца бяха достатъчни за сина и снаха й да изгладят противоречията си и може би даже да се заобичат.
Блез се настани отново в Ривърс Едж и след седмица се чувстваше така, като че ли никога не беше го напускала. Домакинството се водеше спокойно и Тони прекарваше по-голяма част от дните си в обиколка на имението, за да се увери, че хората са подготвени за настъпващата зима и че реколтата е добре прибрана в хамбарите. Тази година като че ли имаше повече сърни и елени в горите и затова Тони разреши на всяко семейство от именията да вземе по едно животно. Това беше невероятен подарък и хората непрекъснато благодаряха на господаря си, когато го виждаха да язди през селата.
— Дълъг живот и много синове за господаря — викаха подире му селяните, а той се усмихваше в себе си. Малък беше шансът изобщо да има синове, камо ли пък много, докато не мине проклетият тримесечен период, с който го бе задължила Блез. Но решението й беше умно и правилно и никой не можеше да я вини за това.
Лейди Ниса Катерина Уиндам все пак прие присъствието на майка си, макар че не стана по-послушно дете. Но със завръщането на Блез в живота на Ниса бе въведен ред. Това не й харесваше, но тя беше достатъчно умна да не показва неудоволствието пред майка си, която без колебание веднага я наказваше за неподчинението й. Първото й наказание бе да избродира кърпа, която да подари на отец Мартин за църковната служба. Първоначалните й усилия не бяха одобрени от майка й, която скъса неравните конци и я накара да започне отново. Ниса я гледаше сърдито.
— Искаш ли да ти покажа как да шиеш? — предложи Блез.
— Хенриета вече ми показа — сърдито отговори малката.
— Но това, което се е получило, не е красиво. Може би Хенриета не шие добре. Аз също не съм се справяла, но те уверявам, че не е трудно. Лелите ти Блис и Блайт шият много по-добре от мен и много по-бързо.
— Наистина ли? — заинтригува се Ниса.
— Да.
— Тогава може би лелите ми трябва да ме научат, мадам веднага отговори детето.
„Тя е умна — помисли Блез. — Истинска дъщеря на баща си, без съмнение.“
— Не сега, но ако дойдат за Коледа, аз ще ги помоля. Днес обаче ще трябва да се учиш от мен, защото аз съм тук, а тях ги няма.
— Тогава ти ми покажи… мамо — каза Ниса.
— Ето, дръж така иглата — показа й Блез. — Добре, детето ми. А сега направи бримка.
— Гледай! — извика възхитена Ниса. — Виж колко е красиво, мамо!
— Да — отговори Блез. — Ако го правиш по този начин, когато завършиш, ще бъде хубаво.
Дороти Уиндам се усмихваше, като гледаше майка и дъщеря с допрени една до друга глави. Блез беше започнала да си възвръща обичта на Ниса. Ако и Антъни успее да спечели Блез така лесно, както тя успя с дъщеря си… Защото показната им учтивост един към друг беше започнала да дразни. Даже, като че ли предпочиташе да се карат! Тогава поне щяха да покажат поне някакви чувства един към друг, мислеше си Доро.