Дилайт Морган пристигна в Ривърс Едж. Доро не беше я виждала известно време и беше изненадана от това, в каква красавица се бе превърнало момичето. За разлика от по-голямата си сестра, която беше дребна като майка си, Дилайт бе висока като баща си и стройна. Тялото й беше с идеални пропорции. Поздрави сърдечно Тони, но бе доста сдържана към сестра си.
— Как можа да се омъжиш за него? — попита тя Блез, когато останаха сами. — Как можа да го направиш, след като знаеш, че аз го обичам? Толкова ли е важна за теб титлата графиня Лангфорд, че се омъжи за наследника на мъжа си? Ти не го обичаш! Как можа? Та ти дори не го познаваш!
Блез разбра, че сега не е време за любезности.
— Аз не съм го избрала сама, Дилайт. Беше уговорка между Тони и краля. Пък и последното желание на Едмънд е било Тони да се ожени за мен.
— Ти би могла да го освободиш от обещанието пред Едмънд, Блез!
— Защо да го правя? — отвърна жестоко Блез. — Вече бях омръзнала на краля, а той има обичай да се освобождава от любовниците си, като ги омъжва. Аз не можех да бъда изключение. Освен това Антъни не те обича, Дилайт.
— Той дори не е имал време да ме опознае! — извика момичето. — Ти се погрижи за това! Ти го съблазни да дойде в кралския двор и го открадна от мен!
— Дявол да го вземе, Дилайт! Не мога да повярвам, че наистина вярваш в тази създадена от самата теб приказка. Ако аз исках да съблазня Антъни, нямаше да си правя труда да отивам в кралския двор с Блис и Оуен. Трябваше просто да остана тук, в Ривърс Едж, и щях да го хвана дори по-скоро. Антъни не е влюбен в теб, Дилайт. Той никога не е бил, а бог знае, че ти наистина положи много усилия, за да го спечелиш. Той не е мъж за теб, сестрице. Приеми този факт и уреди живота си по друг начин!
— Антъни обича мен, Блез. Ти си, която трябва да се примириш с фактите! — твърдо каза Дилайт. — Аз дойдох в Ривърс Едж, за да ти го отнема, и ще го направя!
— Ще трябва веднага да я изпратя обратно в Ашби — каза Блез на Доро, след като й разказа за разговора със сестра си. — Надявах се, че като ни види заедно с Антъни, тя ще се убеди, но тя, изглежда, не може да приеме нищо, освен онова, което си е внушила. Мисля, че чувствата й към Антъни са я разстроили душевно, Доро.
— Не — отвърна Дороти Уиндам. — Нека поостане тук, Блез. Може би компанията на Хенриета ще я разведри. А ако вие с Тони показвате малко повече привързаност един към друг, това също ще й помогне да се освободи от илюзиите си. Вие сте достатъчно вежливи един към друг, но въпреки че сте свързани с брак, изглеждате не особено привързани. Дилайт помни добре как се отнасяше с Едмънд. Ако искаш, аз ще говоря по този въпрос с Тони.
Блез усети как се изчерви от притеснение, но кимна. Колко смешно е, че свекърва й трябва да разговаря за такова нещо със съпруга й. Но тя знаеше, че Доро има право. Дилайт беше сърдита и се държеше глупаво. Беше необходимо да я убедят. Тя трябваше да приеме истината, защото въпреки уверенията на Доро, за Блез беше очевидно, че сестра й е на ръба на пълното отчаяние.
Беше ранна вечер и след като бе нагледала домакинството си, Блез стоеше до камината в хола, загледана в огъня. Наблюдаваше как големият пън се пръска в искри. Когато Антъни сложи ръка на рамото й, тя не се сепна, а просто обърна глава и го погледна. Той й се усмихна нежно, а после, за нейна изненада, наведе глава и я докосна с целувка по устните.
— Сестра ти ни гледа — прошепна й той.
— Доро говори ли с теб? „Защо ли сърцето ми се разтуптя толкова?“ — зачуди се Блез.
Той отново леко я целуна по устните.
— Да. Тя по майчински ми напомни, че никога не съм те целувал. Ти забелязала ли си го, ангел мой?
Сигурно бузите й се бяха затоплили от горещината на огъня, реши Блез, докато той я прегръщаше през кръста.
— Ние не се целунахме даже и на сватбата си, нали? — отбеляза тя.
— Кралят те разцелува сърдечно — припомни й той. — Но аз не. Знам, че има още два месеца, когато ще можем и да споделим леглото, ангел мой, но съм сигурен, че малки удоволствия като това не могат да ни бъдат отказани. — Той още веднъж я целуна леко.
— Тони… — започна тя.
Той сложи пръст на устните й.
— Блез, ти не ме обичаш, знам. И въпреки това ние ще съединим телата си, за да създадем новото поколение Уиндам. Аз няма да се любя с непозната. Не съм мъж, който би могъл да люби студено и без нежност. Може би ти никога няма да ми простиш за Едмънд, макар че аз наистина не съм го желал, но моля те да не ме мразиш, ангел мой. Опитай се да видиш истината такава, каквато е. Тя вдигна ръка и нежно го погали по лицето.
— Да, милорд, разбирам и съм съгласна. Антъни Уиндам, моля те да ми простиш, че те обвинявах. Ти не си отговорен за смъртта на Едмънд. О, ти го изкуши да отидете на лов тогава, така е, но Едмънд беше силен мъж. Той дойде, защото така искаше, а твоите думи само му дадоха повод да се измъкне от полуобещанието, което ми беше дал. А колкото до сина ни, сигурна съм, че единствено моята мъка и гняв предизвикаха преждевременното му раждане. Нищо друго. За неговата смърт съм виновна аз, а не ти. Не мога да обещая, че някога ще те обикна, милорд, но няма повече да водя война с теб. Може би ще ни трябва време, за да се опознаем и да открием, че може да се обикнем поне малко. А това със сигурност е по-добро от неразбирателството и омразата.