— Е, това не е тъй! — казала друга една чорбаджийка, която имала обикновение да носи голяма чифутска чалма. — Ти това не казвай, стрино Беньовице, тя е момиче хубавичко, гиздавичко и въртокъщниче, а освен това тя е и от добър корен.
— Що ти, Кальовице? Що ми ти разказваш? — казала Дона Цъклина, или лалата на Беньовица, която събирала селските произшествия за своята господарка. — У хаджи Генчови нищо не става като у честитите хора: тия си турят зеле после коледно заговяване и купуват си ситен рапон. Когато всичките хора си купуват едра и твърда зимовина от стрелчените, то хаджи Генчови си купуват всичко от душанчени — и рапон, и чукундур, и зеле им докарва един турчин. Да ти кажа право, това е ерес, чиста ерес; това е такава ерес, за която оная неделя ни разказва поп Михальо — помните ли? За фарисеите. Кажете ми: де сте видели вие такава къща, в която бащата да си купува чоха за контош и за шалвари, а дъщерята и майката да седят по цял ден със скръстосани ръце? Нима тия не могат да му изтъчат сукно за шалвари? Ако върви работата им така то на сиромах Павлина ще да бъде твърде лошаво — той е добър ергенин и кротка душа, — когато жената му рече: „Аз не мога да работя и ти трябва да си купиш и сукно за шалвари, и пояс, и купешко платно за ризи.“ А може тя да му каже да купи и за нея ризи и месали. Срам!
— Срам, голям срам за нашето село — рекла Беньовица и подпряла се на тоягата си, а главата и треперала като габърска шумка. — Ако Велика стане Павлиница, то клисурците щат да помислят, че Коприщица е полуляда! Срам, голям срам! А какво ли щат да помислят за нас сопотненци? Срам!
— Щото е истина, то е истина — казала голямата чалма, — но момичето не е криво, а бащата, който му не дава да работи като хората. „Аз — казва той — ще да си купя сукно, а вие работете друго нещо — плетете чорапи за продан.“ А когато хаджи Ганчовица му рече, че хората й се смеят, то старият се така развиква, щото бягай вън. „Глупави сте вие жените — казва той, — сукното чини по петдесет гроша аршина и е много по-хубаво, а вашите шаяци чинят седемдесет и не са за нищо.“ Видите ли сега, че Лила и хаджийката в нище не са криви?
— Ти най-напред узнай какъв е тоя хаджи Генчо, а после вече говори, че той не е лошав човек. Хаджи Генчо е чифутин и греховен човек!… — извикала Беньовица, па ударила тоягата си о земята и затреперала от яд. — Да ме прости господ! Тоя хаджи Генчо има работа с чифутите, които са разпели Христа, ако и да пее на певницата. Един калугерин ми каза, че хаджи Генчо продал на чифутите едно момченце, за да си направят от кръвта му комка, а тия му дали за това всякакво купе. Видите ли сега каква е работата!
— А защо е на чифутите момченцето? Каква комка тия правят от него? — попитала една стара, дрипава и мършава жена, която стояла недалече от свахите, която слушала с голямо внимание, що тия разказват, и която чоплила носа си с указателния пръст.
— Как защо? — отговорила Беньовица така, както отговаря всеки учен и разумен човек. — Чифутите купуват български деца, хранят ги със захар, с масло и с мляко; а когато тия се угоят, то ги турят в една бъчва, в която са набити игли и ножове, после търкалят бъчвата от някой връх и момченцето се посветява. Тялото му тия хвъргат на кучетата, а кръвта му събират в Соломоновата чаша и комкват се. У чифутите светото причастение е кръв, у турците маслина, а у ерменците — лайно. Мене всичкото това разказа Тончо Славея.
— Не е то тъй, мамо! — рекла хубавичката и младичката Беньовичина снаха. — Ако Лилин баща и да е грешен човек, ако той да е чифутски приятел, то Лила в нищо не е крива.
— Ти, булка, си още млада и нищо не разбираш — казала Беньовица с достойнство. — Аз съм стара и твърде добре разбирам как вървят тия работи. Знаете ли ти какво говорят старите хора? Крушата пада недалече от корена си. Това е истина.
— Ти, стрино Беньовице, говориш истина, но аз ще да ти кажа, че това бива не всякога. Я погледай ти на Пейча и на Пейчовите синове: бащата е голям пиенец и върли хайдутин, а дечицата му са добри, хрисими и работни — казала голямата чалма.
— Ти се лъжеш, моя гълъбице — рекла Беньовица. — Ако Пейчо и да е голям пиенец и върли хайдутин, то той не е барем греховен, а хаджи Генчо е продал душата си на дявола. Знаеш ли ти това? В неговата къща и таласъм вече се е появил! Ако ми не вярваш, то питай Тонча Славея.