Четиримата братя
Българска народна приказка
Четирима братя — сиромаси хора тръгнали по чужбина да си търсят прехраната. Както вървели, по пътя ги на стигнал един старец с била брада, тояжка на рамото и торбичка на тояжката. Той бил магьосник, който можел всичко да прави.
— Добра стига, юнаци! — поздравил старецът четири мата пътници.
— Добро да намериш, дядо! — рекъл най-големият.
— Накъде сте тръгнали? — попитал ги старецът, като се изравнил с тях.
— Отиваме да си търсим късмета по чуждите краища — отвърнал вторият брат.
— Ако отивате надолу по селата, вземете и мене, че да бъдем дружина.
— Тръгвай с нас — зарадвали се и четиримата братя, — по-лек ще ни е пътят, като сме заедно.
Вървели, що вървели — стигнали до една чешма с два чучура.
Седнали да починат и да си похапнат. Бръкнали братята в торбите си и изкарали по един краещник чер хляб. Старецът като видял, че нямат нищо друго за ядене — извадил от торбичката си една глава лук, нарязал я и всекиму дал по една четвъртина. Похапнали братята, напили се със студена вода и станали да си ходят. Преди да потеглят, най големият брат се загледал във водните струи и въздъхнал:
— Ех, да можеше вино да потече наместо вода от чучурите на тая чешма, че да се наместя тука, че да си изградя една кръчма! Вярвайте ми, братя, няма да оставя не почерпен сиромах човек.
— Нека бъде тъй, както искаш — промълвил старецът и вдигнал нагоре десницата си.
Тогава станало чудо — от единия чучур мигом рукнало бяло вино, а от другия — червено. Зачудили се тримата по-малки братя и рекли на големия:
— Ако имаш нужда от помощ за изграждането на кръчмата — да останем!
— Вървете си по пътя, а мене оставете сам. Щом като имам такава чешма — помощници колкото щеш.
Потеглили тримата братя със стареца по-нататък. Вървели, що вървели — излезли на едно равно поле. Сред полето имало три заоблени могили, а между могилите — търкулнати два големи бели камъка. Вторият брат се спрял, погледнал могилите, равното поле, камъните и въздъхнал:
— Ех, да можеха тия могили да се превърнат на житни купни, а камъните — на два вола, че да си направя едно крушево рало! Цялото поле наоколо ще изора. Ще го засея и ще насипя в житниците си зърно за чудо и помен. Вярвайте ми, братя, сиромах човек няма да излезе гладен от къщата ми!
— Тъй да бъде! — вдигнал втори път десница старецът и мигом могилите се превърнали на житни купни, а камъните — на два бели вола с разкрачени рога.
Останал вторият брат при купните и воловете, а другите двама и странникът продължили по-нататък. Вървели ни малко, ни много — стигнали до една рътлина. А рътлината — цяла почерняла от гарвани.
— Ех — загледал се третият брат, — вижте колко много гарвани са кацнали насреща! Де да ми бяха овце! Че да ги смъкна по лъките, че да си изградя една голяма мандра…
— Тъй да бъде! — трети път вдигнал десница странникът и мигом гарваните се превърнали в стадо черни овце.
Насмел третият брат стадото към лъките, а най-малкият и старецът продължили по-нататък. Надвечер стигнали в едно село. Там заварили сватба — цигулки свирят, тъпани бият.
— Искаш ли да те заведа на тази сватба? — попитал старецът.
— Хайде — отвърнал момъкът.
Отишли в къщата на младоженеца. Вратата била широко разтворена. Кумът тъкмо въвеждал невестата при свекъра и свекървата.
Старецът го преварил и се провикнал:
— Хей, кумове и сватове, тая невеста не е ваша!
— Хубава работа, ами чия е? — попитал го кумът.
— Наша! — отвърнал старецът.
— Как тъй ваша? — развикали се сватовете.
— Тя е късмет на туй момче, дето е тръгнало с мене. Ако не вярвате, донесете ми две лозови пръчки. Едната ще побия в земята, а другата нека я побие старият сват. Ако вашата пръчка се разлисти и върже плод пред очите ни — вие сте правите и ще си вземете невестата. Ама ако лозата ви из съхне, а моята роди грозде — ще дадете невестата на туй момче, дето върви с мене. Съгласни ли сте?
— Тъй да бъде! — отговорили сватовете и тозчас донесли две лозови пръчки от селския маточник.
Старецът грижливо посадил едната пръчка, а старият сват — другата. Всички заобиколили пръчките и вторачили очи да видят какво ще стане. Минало ни малко, ни много — ето че пръчката на странника се разлистила, пуснала реса, вързала грозде и то почнало да руменее, а пръчката на стария сват изсъхнала и почерняла.
Като видели туй чудо, сватбарите нямало що да сторят. Дали невестата на момчето и го направили приведен зет. Старецът изял едно грозде от младата лоза, простил се с младоженците и се загубил в нощта, а четвъртият брат останал да живее при невестата си.