— Е, царице честита — рекъл царят ядосан, — видиш ли докъде я докара тоя богат търговец? Откак стана царски зет, щукна му умът.
— Сигурно от радост му се е поразмътила главата — въздъхнала царицата. — Може пък утре, след като се наспи, да му дойде умът.
— Е, може да му дойде умът, ако има късмет. Защото, ако до утре не се оправи, ще заповядам да му ударят сто тояги на голо и ще го изпъдя.
Като видял Късметът, че работата отива на зле, голяма мъка му паднала на сърцето: толкова да се труди и всичко да се провали. Разбрал тогава, че сам, без помощта на Ума, нищо не може да направи, и тръгнал да дири своя побратим. Тук-там, тук-там, накрай го намерил.
— Аман, побратиме — замолил се Късметът, — ела да помогнеш и ти на момчето, че то стана за срам пред всички. Признавам си, че не бях прав и ти обещавам отсега нататък да не се деля от теб.
На Ума му била минала сръднята. Повърнал се и отишъл при момчето. И веднага то се свестило и поумняло.
Явил се младоженецът пред престола, поклонил се дълбоко, а царят го попитал защо е ударил три плесници на царкинята. Ама нали момчето било с всичкия си ум, така отговорило:
— Царю честити, когато баща ми береше душа, рече ми така: „Аз умирам вече, синко, и ти оставаш сам-самин на света. Като се ожениш, родителите на жена ти ще ти бъдат и за баща, и за майка. Да ги почиташ и обичаш като свои. Затова така ти заръчвам: на първата вечер от сватбата да удариш на булката си три плесници. Първата плесница — за да запази жена ти за цял живот спомен от сватбата си; втората — да почита родителите си, а трактата — теб да обича и почита.“ Ето затова ударих жена си, а не, че съм й бил нещо сърдит.
Като чул тия мъдри думи, на царя мед му прокапало на сърцето и всичката му грижа изчезнала. Похвалил той пред царедворците ума и доброто сърце на зет си и го приел като свой син. И заживели си младоженците в двореца щастливо и весело и може и до ден-днешен още там да живеят.