На този етап БРП (к) няма интерес да влошава отношенията си със своите съюзници в ОФ. Затова нейното ръководство е склонно да направи някои временни отстъпки, така както то ги разбира. Но в какво в действителност се изразяват те?
С телеграма от 1 октомври 1944 г. ЦК информира Георги Димитров в Москва: „Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се провежда внимателно.
Ще бъде организирано разобличаване най-злостните врагове и палачи, ще бъдат широко публикувани в печата сведения за техните престъпления, ще бъдат организирани до правителството делегации от вдовици и сирачета на убити антифашисти с искане за възмездие. Ще организираме обществен натиск на министрите социалисти и земеделци.“
Наредбата-закон за народния съд е приета от Министерския съвет след дълго обсъждане на три последователни заседания от 28, 29 и 30 септември 1944 г. На 3 октомври 1944 г. той е утвърден с указ на регентите и публикуван в „Държавен вестник“ три дни по-късно.
Ръководна тройка в Министерския съвет, която е в постоянен контакт с Политбюро на БРП (к), са Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Антон Югов. В това си качество те заедно обсъждат най-важните въпроси, преди да станат правителствени решения. Засягайки въпроса за чистката на разговор в ЦК, Кимон Георгиев заявява: „Разбирам, че това е трябвало да се извърши. Не осъждам никого, но настъпи време това да се въведе в законни рамки.“ Министърът на войната не е против „обновяването“ на войската, но поставя искането „тези въпроси да се разрешават между нас, а не през главата ми“. Според шифрограмата на ЦК до Георги Димитров в Москва от 9 октомври 1944 г. той казал: „Мене не ме плаши даже утрешна съветска България. Аз съм готов да стана неин достоен гражданин.“ Дали това са политически маневри, наложени от обстоятелствата, ще стане ясно по-късно. Но в момента Трайчо Костов съобщава в Москва: „Югов е във възторг от Дамян.“ С него обаче е необходимо още да се „поработи политически“. За целта е решено „Югов да поддържа систематически контакт и да подработва звенарите, министър Д. Терпешев — пладненци, М. Нейчев — социалистите, а Рачо Ангелов -останалите“.
На 5 октомври 1944 г. ЦК на БРП (к) е посетен от секретаря на БЗНС д-р Г. М. Димитров. С подробен доклад за разговорите е информиран Георги Димитров в Москва. „Той ни заяви, пише в него, че пладненци — това са аграрни социалисти, че те се борят за нов социален строй и че тяхната идеология е близка до нашата. По линията на вътрешната политика не вижда причина за разногласия и борба между нас... Те също са революционери и няма да се спрат пред разстрели, ако това е нужно. Обаче предпочитат процедурата на народния съд.“
Във връзка с влизането на Наредбата-закон Кимон Георгиев и Дамян Велчев предлагат в ЦК на БРП (к) правителството да излезе с декларация, че всички арести занапред ще се извършват в рамките на действащите закони от съответните държавни органи. На 5 октомври 1944 г. тя е прочетена по радиото от министър-председателя. В нея се заявява: „От тоя момент всички ония, които се отдават на каквито и да са произволни арести или злоупотреби с властта, която упражняват, ще бъдат най-строго и безмилостно наказвани.“
На 7 октомври 1944 г. ръководствата на БРП (к), БЗНС, НС „Звено“, Социалдемократическата партия и НК на ОФ излизат с апел до местните организации и комитети. В него те подчертават, че ще окажат на правителството „всестранна поддръжка, за да бъде укрепен в страната строг демократичен ред и законност“. Изразявайки своето съгласие с обнародваната вече Наредба-закон за народния съд, те също така се обявяват против произволите при неговото провеждане.
От своя страна ЦК на БРП (к) също предприема някои действия, с които да покаже официално пред обществеността, че няма различия със съюзниците си от ОФ и неговото правителство.
На 27 септември 1944 г. Енчо Стайков е освободен от длъжността директор на Народната милиция. На негово място е назначен Раденко Видински. Със заповед от 7 октомври 1944 г. той нарежда: