Запазването на регентския съвет, макар и в променен състав, показва, че на този етап правителството на ОФ смята да запази монархическата форма на управление на държавата. Но същевременно са взети мерки за „пълното изолиране на царското семейство“. Малолетният цар Симеон П, царицата-майка и княгиня Мария-Луиза са настанени в двореца „Врана“. Той е поставен под силна охрана и се наблюдава лично от директора на Народната милиция. „На Царицата внушихме — пише ЦК до Георги Димитров — да се предпазва да стане център на реакцията. Тя заяви, че в политиката няма да се намесва.“
Регентът Тодор Павлов има партийно поръчение да поддържа постоянни контакти с царицата и да информира ЦК за нейното поведение и евентуални намерения.
Княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов са задържани още на 9 септември 1944 г. В края на месеца в печата се появява кратко съобщение на Дирекцията на милицията: „Бившите регенти — Кирил, Филов, Михов, както и бившият министър-председател Добри Божилов и министърът на вътрешните работи Петър Габровски, задържани от българските власти, са предадени на съветските власти за разследване.“ Това, което не се казва, е, че те са отведени в Москва.
В деня, когато регентите подписват указа за Народния съд, Кимон Георгиев и Дамян Велчев дават съгласието си на третия член на ръководната тройка в правителството „да се арестува цялата царска камарила“. Става дума за дворцовите съветници и служители на цар Борис III и неговото семейство. Между арестуваните е и сестрата на монарха — княгиня Евдокия.
С радиограма от 6 ноември 1944 г. Георги Димитров пита ЦК „какво прави нашата дама“. На регента Тодор Павлов е наредено веднага да напише подробен отчет за срещите си и разговорите с царицата. Той е изпратен в Москва седмица по-късно.
„Не дразня Царицата — пише Тодор Павлов, — държа се с нея стегнато и достъпно, не й правя никакви принципни отстъпки, не будя в нея оптимистични надежди, но и не създавам в душата й ненужна паника. На няколко пъти се застъпих за спиране на някои опасни левичарски прояви от страна било на наши другари и на земеделци, които бяха ходили с камион да правят ОФ комитет в двореца «Врана», а други (в т. число и руски войници) бяха устройвали лов с шмайзери на фазани в парка на същия дворец, трети при обиколка в двореца бяха задигнали дрехи от покойния цар, пощенски чекове на името на царицата и т. н., и т. н. При такива случаи аз в съгласие с другите регенти и с ЦК на РП се застъпвам за царицата, още повече че там при лов с шмайзери на фазани из парка, при правене на събрания в двореца няма такава гаранция, че някой куршум не би попаднал «случайно» (Интелижан сервиз знае отлично как стават тия работи)... В среща с царицата тя ми каза, като ме кани на обяд: «Ако е нужно да си взема багажа и да си отида, кажете ми и аз ще го сторя, но защо са тези чести обиски в двореца и в другите дворци? Разбирам, че принцът Кирил като регент остава в отговорност за политиката си, но защо арестуваха и княгинята, и много близки хора на моите придворни изчезнаха безследно? Не би ли могло под гаранция княгиня Евдокия да се пусне в къщата си?» и т. н. — в този дух. Посъветвах я много учтиво, но много твърдо да не поставя въпроси и като тоя за княгиня Евдокия и да не се застъпва за хора, които са доказани фашистки агенти. Казах й, че срещу самото й семейство (Евдокия по конституция не е член на царското семейство) не се предприемат и вероятно едва ли ще се предприемат подобни мерки, замолих я (всъщност предупредих я) да избягва да се обкръжава от хора, които могат да я изложат, макар да се ръководи от чисто хуманни мотиви, подсказах й, че политиката не е нито морал (отвлечен), нито етика, а си има своя логика и т. н. И тоя път тя отново се успокои и дори ме покани на обяд.
Моето впечатление е, че в политиката тя е много по-деликатна от княгиня Евдокия и ако би се уверила, че не грози сериозно непосредствена опасност децата й — престолонаследника, би се държала (при здрави и сплотени регенти) относително прилично, при условие княгинята и принц Кирил да не й влияят, а също да бъде охранявана от присъствието на реакционни монархически среди у нас.“
Конституцията няма да се спазва
На 1 октомври 1944 г. ЦК на БРП (к) информира Георги Димитров в Москва: „Държавен обвинител в Народния съд ще бъде Георги Петров от Стара Загора.“ Той е посочен от министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев, който е негов съгражданин. Двамата се познават добре от съвместната им работа в ОК на БКП в Стара Загора и са участници в Септемврийското въстание от 1923 г. От 1921 до 1941 г. Георги Петров работи като адвокат в родния си град, а след това в София. Назначението му за главен народен обвинител е оформено с постановление № 9 на Министерския съвет от 9 октомври 1944 г. На същия ден ЦК докладва на Георги Димитров: „На революционната чистка слагаме решителен край.“ Наредено е на семействата на арестуваните да се отпуснат от техните конфискувани пари необходимите суми за изхранване и дрехи, а те трябва да бъдат изселени от София. Същевременно на близките на убитите антифашисти е отпусната помощ в размер на 30 000 лв. на човек.