С изменение и допълнение на Закона за устройство на съдилищата и Закона за адвокатите от декември 1944 г. по думите на д-р Минчо Нейчев „се дава възможност на лицата, които са осъдени за политически престъпления, да станат съдии“, както и на „условно осъдените, реабилитираните и амнистираните да упражняват адвокатската си професия“. По такъв начин съдебните състави на Народния съд се формират по политически признак и прилагане на „класов подход“.
На 7 октомври 1944 г. в България пристигат 60 души от английската военна комисия към бъдещата Съюзна контролна комисия, а седмица по-късно и 15 души от американската. Появата мм е посрещната с неприязън от Комунистическата партия. В шифрограма на Трайчо Костов до Георги Димитров в Москва се отбелязва, че те идват не само за „военен контрол, но и за разгръщане на пропаганда“. А и положението в страната се променя не в полза на линията на БРП (к). На 17 октомври 1944 г. Политбюро констатира — „ентусиазмът отминава“. Забелязва се отлив, отдръпване и „уплаха сред населението от репресиите“.
По същото време в Москва започват преговорите за сключване на примирие между българската делегация, водена от министъра на външните работи проф. Петко Стайнов, с представителите на съюзните държави. Всичко това принуждава ръководството на БРП (к) да се занимае специално с въпроса за репресиите. На заседание на 20 октомври 1944 г. Политбюро решава: „Във връзка с продължаващите случаи на недисциплинираност и самоволни действия от страна на партизаните, милиционери, гвардейци, на комитетите на ОФ и на някои партийци да се излезе публично от името на партията против партизанщината в управлението и стопанисването като несъответствие на сегашната обстановка, когато има вече укрепена и стабилизирана власт, те са вредни.“
Пет дни по-късно Политбюро приема ново решение да се ликвидират бойните групи на партията, съставени от бивши партизани. Вместо тях да се използват доброволческите помощни отряди при милицията, подчинени на съответните областни началници на милицията. В техния състав да влизат партийците и най-надеждната част от ремсистите. „По този начин — заключава Политбюро — всички партийци и ремсисти ще бъдат въоръжени и военно обучени.“
Така БРП (к) пристъпва към изграждане на свои военизирани вътрешни структури, които да продължат чистката под нейно пряко ръководство. От тази гледна точка тя вече няма интерес да поема отговорността за „своеволните действия“ на партизани или „партийци“ и се опитва да се разграничи от тях. А и бойните групи са си свършили работата. Този ход на Политбюро е продиктуван и от външнополитически съображения с оглед неуреденото международно положение на България.
В изпълнение решението на ръководството на БРП (к) на 27 октомври 1944 г. министърът на вътрешните работи произнася реч по радиото. В нея той изрежда констатираните прояви на „нарушения“ на законността, извършвани от партизаните. Те се свеждали до следното:
Първо, на редица места се извършват произволни обиски, арести, посегателства върху частно имущество или жилища; изземване и раздаване на нуждаещото се население на намерени частни вещи, запаси и стоки в по-имотните граждани; произволно събиране на средства и т. н. „Така например — казва министърът — преди два-три дни лично констатирах случаи на извършени обиски в едно село от група милиционери, дошли от друго село... Има други случаи, когато милиционерски групи от една околия отиват в друга и вършат обиски и арести по свое усмотрение.“
Друга проява е посегателството върху нарядни стоки, предназначени за снабдяване на армията и населението в градовете. Много обезпокоително е, според Антон Югов, допускането на произволи върху представители на организациите, влизащи в ОФ. „Безпричинно — заявява министърът — се задържат техни деятели, разтурят се или не се разрешават техни събрания, късат се протоколи и т. н. и с това се само влошават отношенията между съюзниците.“
В същото време Антон Югов призовава: „Борбата срещу народните врагове не само трябва да продължи, но трябва да се засили.“ Усилията на милицията отсега нататък да бъдат насочени за „издирване и обезвредяване на истинските народни врагове и престъпници за Народния съд“.
В доклад до Политбюро от 16 ноември 1944 г. Антон Югов с удовлетворение отбелязва, че до този момент са арестувани 28 630 души, включително и голяма част от укриващите се. Колко обаче от тях ще бъдат изправени пред Народния съд?