В т. 3 се имат предвид ръководни лица от правителствата и отделните Министерства, както и от съответните служби, които след обявяването на войната срещу Англия и Съединените щати не взеха нужните мерки, за да запазят живота и имота на населението и по такъв начин станаха причина за страданията, бедствията, избиването и тежките материални загуби на жителите на София и на други места в страната. Това е една втора отговорност след оная за обявяване на войната, която пък е първопричината за разрушенията вследствие на въздушните нападения. Виновниците за това не могат да останат ненаказани.
В т. 4 е групата на ръководни лица от правителствата, учрежденията и службите, както и на частните лица, които по какъвто и да е начин — с действия, писания, слово и пр. — са допринесли за изпълнението и провеждането на действията, указани в т. т. 1–3, т. е. които са провеждали и изпълнявали сключените договори с Германия и нейните съюзници; продължили са обявената война и нарушенията на неутралитета спрямо СССР и т. н. Разбира се, не се касае до дребни служители, които са изпълнявали механично възложената им работа. В текста е казано: „допринесли дейно и съществено“. Следователно необходими са тук инициатива и съзнателна активност в действията, а също така имат се предвид действия от важно и съществено значение за застрашаване народните интереси, за влошаване международното положение на страната и за злепоставяне населението. Не на последно място в същата група са различните наемни доброволни агенти на тъй наречената „национална пропаганда“, които в печата и със слово са тровили душата на народа и приспивали съзнанието му, за да улеснят провеждането на престъпните деяния по т. 1–3.
В т. 5 се визират лицата, които са натрупали богатства противозаконно за себе си или други през тоя мрачен период — на народно бедствие след 1.1.1941 година, като са използували своето служебно положение или връзките си с властта или с тъй наречените „съюзни държави“ (Германия, Италия, Япония, Хърватско, Словашко и др.). Тук влизат хората, които са взели подкупи под вид на хонорар и др. — ония, които са ограбвали по различни начини евреи, граждани на окупираните територии в Македония, Сърбия и Гърция, преследвани антифашисти, подсъдими и осъдени за антифашистка дейност. Във всички тия случаи набавянето на имотни облаги трябва да е станало противозаконно.
В т. 6 е групата на разни агенти на Германия или нейни съюзници, провеждащи политиката им у нас, които с това са увредили интересите на българския народ по какъвто и да е начин. Между виновниците от тая група не се прави разлика дали те са български или небългарски поданици, дали са българи или от друга народност. Тук влизат пратениците на Гестапо от Германия и завербувани от тях лица у нас. Със службата си на Германия и съюзниците си те са извършили предателства към България, покушавали са срещу нейната сигурност и независимост, увредили са интереси на страната и са вършили посегателства върху живота и имота на Българския гражданин. За всички тия деяния те трябва да понесат отговорностите.
В т. 7 се визира дейност на граждански и военни лица, които са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народното въстание и народоосвободителните войски там; също така и дейността на военните началници, които поставиха в опасност нашите окупационни войски. Касае се за твърде тежки престъпления. Народният съд трябва да осъди безпощадно ония, които искаха да превърнат армията ни в душител и палач на борещите се за свобода съседни народи и да изровят пропаст между нас и тях, за да осигурят Германското владичество на Балканите. Трябва да получат справедливо наказание също ония, които забавиха оттегленето на нашите окупационни войски, а след като това оттеглене бе заповядано, отказаха да го извършат или го саботираха и отдадоха по такъв начин на избиване и плен много хиляди Български офицери и войници.