В т. 8 са различните вдъхновители и проводници на свирепия фашистки терор в страната — виновниците за убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания, извършени във връзка с водената външна и вътрешна политика след 1.1.1941 година за подавяне народната съпротива и борба срещу тая политика. В т. 9 са доброволните сътрудници на полицията, жандармерията и войската при преследванията на народните борци от партизанските отряди и др. В т. 10 са следователи, прокурори и съдии, които са се превърнали в слепи оръдия и проводници на фашисткия терор и мястото на които е не на съдийската маса, а на скамейката на подсъдимите. Съденето и осъждането на тия три групи престъпници е необходимо, за да се изкорени едно обществено зло и за да се даде нужното удовлетворение на хилядите жертви на фашисткия терор.
Както се обясни по-горе, съденето на виновниците за изложените престъпни деяния е една необходимост за облекчаване външното положение на България и за успокояване на измъчения народ. Затова укриването на такива виновници или помагането да избягат съставлява тежко престъпление, което обаче следва да се предостави на компетентността на областните съдилища. В тоя смисъл е чл. 3 от Наредбата-Закон, в който е предвидено и освобождаване от такава отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра на обвинени лица.
Наказанието на всички видове престъпления по закона е предвидено в чл. 2, ал. 1 и формулирано общо: временен или доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 5 милиона лева. Народният съд ще има възможност да съобрази и да определи в тия широки рамки съответното за всеки случай наказание. В чл. 4 се предвижда като допълнително наказание лишение от права по чл. 30 Н. З. временно или за винаги, както и пълна или частична конфискация на имотите на осъдените. Смъртта на лица, подлежащи на народен съд, не е причина за невъзбуждане или прекратяване на производството за установяване виновността за извършените от тях деяния. При такъв случай присъдата ще бъде за конфискация изцяло или частично имотите на такива лица.
Събирането на обвинителните материали, възбуждането на преследване пред народния съд, както и поддържането на обвинението са предоставени на един главен народен обвинител и нужното число народни обвинители, назначени от Министерския съвет по реда, указан в чл. 5. Съединението на следствената и обвинителната дейност не е принципен въпрос и не ще увреди с нищо производството пред Народния съд.
В народния съд влизат избрани народни съдии и назначени от Министъра на правосъдието съдии, както е посочено в чл. 6 и 7. При условията днес не биха могли да се извършат редовни избори за народни съдии. Остава изборът им да се извърши от комитетите О. Ф., в които влизат действителни представители на демократическите сили на страната, т. е. на народното мнозинство. Назначените съдии са измежду съдиите и адвокатите в страната. Това съединение на съдии от народа и съдии юристи е една гаранция за това, че народният съд ще издаде присъдите си при пълно осветление на делата и според деянията на подсъдимите. При съдебното дирене народният съд ще действува по разум и съвест, което значи, че е освободен от ограниченията на закона за Н. С. Не формализъм, а разум и съвест ще ръководят народния съд в работата, за да се осигури по всяко дело и за всеки подсъдим справедлива присъда.
Законът дава възможност на подсъдимите да се защитят: да представят доказателства против обвинението в достатъчен срок и да имат защита в съда. Разбира се, не може да се позволи на подсъдимите, които могат да плащат богато, да тормозят производството в народния съд с многобройни адвокати защитници. За това броят на защитниците е ограничен до двама (чл. 9, ал. III), които ще бъдат напълно достатъчни.
Във всеки случай делата пред народния съд не може да се разтакат без край. Събирането на обвинителния материал, насрочването и разглеждането на делата трябва да се извършат с оглед да бъдат завършени делата до 1.1.1945 год. (чл. 9). Същата необходимост, която налага съденето пред Народния съд, изисква да не се забавят и присъдите.
Една важна задача е да се възпрепятствува на виновниците да укриват своите имущества и да избегнат плащането на глобите и конфискациите на имотите. За тая цел са предвидени разпорежданията на чл. 11 за налагане запор на движимите имоти и възбрана върху недвижимите имоти на обвиняемите едновременно с привличането им под отговорност. За това са и задълженията за деклариране имуществата (чл. 12) и санкцията за неизпълнение на тия задължения (чл. 13), както и обявяването за нищожно спрямо държавата всяко прехвърляне или обременяване с вещни тежести имоти на обвиняваните лица, извършено след 1. VI. 1944 г. (чл. 14). С оглед на същата възможност за укриване са постановленията на чл. 15 — именно: имотите, принадлежащи на обвинено лице до 1.1.1941 г. и прехвърлени след тая дата върху съпруга, възходящи и низходящи роднини, братя, сестри или техни низходящи, се считат собственост на обвиняемия. Дава се обаче възможност на заинтересованите да докажат противното — да оборят казаното законно предположение. Също така собственост на обвиняемия се считат имотите, придобити след 1.1.1941 г. от негова съпруга (респ. съпруг) или малолетни низходящи — т. е. счита се, че при сделките с трети лица за придобиване такива имоти обвиненото лице си е послужило със своя съпруг или малолетни деца, внуци и пр. като с подставени лица или скрити пълномощници. И в тоя случай заинтересованите могат да доказват противното. От законната презумпция тук се изключват придобитите по наследство имоти. Ясно е, че указаните заинтересовани лица (съпруга и роднини) могат да заявят правата си, подкрепени с нужните доказателства, пред народния съд.