ВЪРБАН АНГЕЛОВ: Материалите и целият обем на процеса е огромен, затова процесите ще продължат повечко. Ако претупаме работите, не ще бъде и в наша полза. С нашите действия нужно е да внушим респект даже и у нашите противници.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: В нашия процес отначало вървеше мудно. Никой от царските съветници не даде признания, показваха се в благоприятна светлина. Със Севов се бавихме 2 дни, понеже той е бил важна личност, „вицекрал“. Но неговата роля е разкрита. По отношение на Лулчев работата е неясна. Не е играл пакостна роля. Ще се съветваме какво отношение да вземем спрямо него. Ще ускорим воденето на делото, смятаме да свършим до вторник-сряда. Защитниците се държат добре.
ТРАЙЧО КОСТОВ: Не става дума само за разтакаването на делата. Ето преценката на един страничен наблюдател: съдът е организиран лошо. Залата е пълна с милиция, виждат се само шмайзери, публиката е много малко. Присъствуват много чужди кореспонденти, даже и двама фини. Подсъдимите нямат респект към съда, отговарят седнали, говорят колкото си искат. Нито един не се признава за виновен. Не се чувствува ръководството на съдията и обвинителя. Не се съсредоточава вниманието върху съществените въпроси. Когато се е чело писмото на Ферещанов, прочитането е станало от самия обвиняем, който е наблегнал на тия пасажи, които са в негова полза; правилно е било да се прочете от обвинителя, в какъвто случай щяло е да се заостри на тия места, които разобличават обвиняемия. Процесът е тръгнал по неправилен път. Обвиняемите не се демаскират достатъчно. Не правят никакви признания, не се признават за виновни. Вместо да се бие непрестанно на политическата страна на обвинението, говори се ненужно, задават се неуместни въпроси.
РАДА ТОДОРОВА: Съгласна съм с критиката, с изключение на случая с Ферещаповото писмо, който е неверен.
МИНЧО НЕЙЧЕВ: Съдът седи със страхопочитание пред обвиняемите, вместо да бъде обратното. Обръщенията към обвиняемите са „Господин генерал“ и пр., вместо „подсъдимий“. Въпросите се поставят случайно, а не по план. Процесът се води недостатъчно организирано.
ГЕШКОВ: Съставът на съда (този, който съди депутатите) не е съвсем сполучливо подбран. Някои народни съдии не проявяват активност и заинтересуваност, не са запознати с делата, проявяват безразличие. Съдията Цветков (препоръчан от звенарите) е без авторитет в родния си край, занимавал се е с далавери. Тия съдии не се интересуват от фактическата страна на процеса, а само от формалната, юридическа страна. Само 3 или 4 души са активни, четат досиетата, събират сведения. Ние успяхме да активизираме някои другари, които се втягат в работата. В основата си нашият процес върви правилно. След завършването на заседанието председателят конферира с нас, пита ни дали не е допуснал грешки. По този начин при следващите заседания грешките се избягват. Резултатите са все по-добри. Допуснахме твърде много свидетели. От провинцията питат защо не се отделя достатъчно място в пресата за народните представители, а се отдава внимание почти само на царските съветници. Народните представители са познати на народа по места, хората знаят какво са казали и вършили, могат да ги разобличат допълнително. Не са навреме и в достатъчно количество събрани доказателствени материали, макар нашите другари по местата да разполагат с такива.
ГАВРИЛОВ: Дирекцията на милицията с действията си пречи и злепоставя съда. Не допуска публика в залите. Задържа десетина адвокати защитници. На нашите бележки или протести не обръща внимание.
БОГДАН ШУЛЕВ: Обвинителят Армянов задаваше неуместни и излишни въпроси, а моя е вината, че не го прекъснах. В бъдеще не ще го оставям с въпросите си да разводнява съдебното дирене. Един от нар. съдии, Минчо Манов от „Звено“, най-често спи в заседанията. На едно заседание заплака, трогна се.
СВ. КИРАДЖИЕВ: При тоя състав на съда, нужно е двамата председатели да образуват ядра от по 7–8 души, здрави наши хора, под чието влияние да бъдат разпределени останалите съдии. Нужно е да имаме сигурно болшинство, на пресата да не се дава всичко, а само това, което изобличава подсъдимите.
МИНЧО НЕЙЧЕВ: Въпросите се задават в такава форма, че се влага пледоария в тях, търси се ефект в самия въпрос, вместо да се търси пряк отговор, който да е пълен с значение. В досега получените отговори липсва ефект.
ТИТКО ЧЕРНОКОЛЕВ: Подсъдимите се оставят излишно да декламират. Трябва да се прекъсват. Не се използват възможностите, които дават самите подсъдими.