ТУК — Главния народен обвинител
Тук — г. Министъра на правосъдието
Министерство на войната
военно-съдебна служба
№63
6 януари 1945 г.
София
Известявам, че за времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. военните съдилища в страната са дали следната деятелност по Закона за защита на държавата:
Възбудено наказателно преследване против
12,869 души
Предвидено по Закона смъртно наказание за
12,461 души
От тях:
Осъдени на смърт
1,590 души
Осъдени на доживотен строг тъмничен затвор
1,133 души
Осъдени на временен затвор
7,314 души
Оправдани
2,832 души
От осъдените на смърт:
Присъствено осъдени
405 души
Отсъствено осъдени
1,185 души
Екзекутирани
199 души
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР — Началник на службата
Приложение № 7
Централен партиен архив, ф. 146, оп. 5, а. е. 478, л. 84–85
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
До Националния Комитет на Отечествения Фронт
ТУК
№3805
20.VII.1945 год.
София
Към №1555.
В отговор на писмото Ви под горния номер Ви съобщавам следното:
Първата задача, с която трябваше да се справи Министерството веднага след 9 септември, беше прочистването на съдебните учреждения от фашистките елементи. За разрешаването на тази задача се наложи, като предварителна мярка, да бъде изменен законът за съдийството, като се премахне прословутата несменяемост на съдиите и прокурорите, под която се бяха подслонили наред с фашизираните и не малък брой некадърни и морално разложени съдии и прокурори.
За провеждането на чистката Министерството се опря на О. Ф. комитети по местата, като за целта се издаде специално окръжно с подробни инструкции за начина, по който трябваше да се събират сведенията. Не може да се каже, че комитетите извършиха тази работа блестящо. На първо място те не се свикнаха с мойто изискване да не ми дават само прости квалификации и мнения, той трябва да бъде уволнен, а да ми посочат конкретни данни за поведението на съдията в и вън от съда, за да може при преценката да се оперира с един общ критерий. От друга страна, много комитети, след като дадоха за някои съдии сведения, че са проявени фашисти, и настояха да бъдат незабавно уволнени, след това се коригираха и поискаха възстановяването им, понеже се оказало, че били даже антифашисти. Случаите не са малко. Наложи се да бъдат възстановени на служба 12 уволнени като фашисти съдии и прокурори. Моя грешка е, че навреме не се обърнах за съдействие към Националния комитет.
В резултат на чистката са уволнени поради фашистки прояви 145; по други причини 33, при общо число на съдиите и прокурорите в цялата страна 618.
Считам, че чистката на съдиите и прокурорите, проявили се в миналото като фашисти или които сега биха представлявали някаква опасност, е завършена. Голяма част от персонала, особено по-възрастните, ще се окажат негодни да се свикнат с новия начин на работа, но за сега те ще останат, понеже не могат да се намерят заместници.
2. Една от най-крупните задачи, с които Министерството имаше да се справи, беше провеждането на Народния съд. Специалният за това закон беше своевременно изработен и одобрен от Министерския съвет в заседанията му на 28 и 30 септември Практиката по приложението на закона доказа неговата пълна удачност. Не се срещнаха никакви мъчнотии нито в наказателните състави, нито в таблицата на наказанията, нито в процедурата, нито в устройството на съда.
При провеждането на закона обаче се направиха много грешки, повечето от които беше мъчно да се избегнат. Много от Народните обвинители, както и някои от Народните съдии не можаха да отговорят на тежките изисквания, които им се възложиха. Работеше се с много хора, поради което беше мъчно да се направи сполучлив избор.
Трябваше много да се бърза, а е невъзможно за две седмици да научиш хората да работят по новому. Обещах съдът да свърши работата си за три месеца, а той едва я свърши за шест. Това закъсняване се оказа фатално, защото напрежението на масите намаля, ходатайствата се засилиха, съставите на съда започнаха да се огъват, в резултат на което се получи това, че последните процеси в София, особено тоя срещу стопанските деятели се оказа истинско проваляне на съда.
Въпреки това аз считам, че Народният съд извърши своята работа успешно. Главният удар беше нанесен от първите два централни процеса, а той беше съкрушителен. От всички регенти, министри, царедворци и Народни представители, всичко на брой 160 души, нито един не биде оправдан, а 103 от тях бяха осъдени на смърт. Не по малък беше ударът срещу полицаите и военните престъпници.