Момъкът се изумил. После се почудил какво да поиска, пък рекъл:
— Хляб и вода.
— Легни да спиш, а аз ще ти донеса!
Момъкът заспал и когато отворил очи, що да види — до него хляб и вода в златни съдове, а наоколо никой няма. Изял той хляба, изпил водата, а след час-два отново огладнял и ожаднял. Понечил пак да си изрови корени с пръстена и тъкмо го допрял до земята — духът изскочил:
— Какво искаш, господарю?
— Хляб, вода и мека постеля! — рекъл човекът.
— Заспи, аз ще ти донеса!
Момъкът заспал и когато се събудил, видял, че е в стаите на страшната хала. До меката постеля имало купища злато. Момъкът се досетил, че духът се явява, когато допре пръстена до земята. Затова извадил пръстена и докоснал пода.
— Какво искаш, господарю? — изскочил духът.
— Искам да ме пренесеш при майка ми с цялото това злато.
— Ти заспи, аз ще те пренеса!
Момъкът заспал и когато се събудил, видял, че до него стояла майка му, гледала купищата злато и не можела да повярва на очите си.
Заживели двамата охолно. Момъкът решил да се жени и един ден рекъл на майка си:
— Мамо, иди да ми искаш за жена царската дъщеря!
Поуплашила се майката, но направила каквото поискал синът й. Отишла при царя и казала защо е дошла.
— Добре — рекъл царят, — ама вие сте много бедни. Живеете в колиба, а моята дъщеря не е научена на такъв живот.
— Не сме бедни, царю честити! Как ще сме бедни — отговорила майката. — Може даже да сме малко по-богати от тебе.
— Щом е така, ще дам дъщеря си. Ала преди това синът ти ще трябва да издигне за три дни палат, по-хубав от моя.
Жената си тръгнала угрижена.
— Защо си се разтъжила, мамо? — попитал я синът й. — Не дава ли царят дъщеря си?
— Дава я, сине, дава я, ама иска да построиш за три дни палат, по-голям и по-хубав от неговия. А ние с нашата колиба за къде сме… Вярно, имаме злато, ама за три дни палат прави ли се?
Ала момъкът се подсмихнал, подсвирнал с уста и излязъл. Допрял пръстена до земята и духът мигом се явил пред него:
— Какво искаш, господарю?
— Искам да ми направиш за три дни палат, по-хубав от царския!
— Ти заспи, аз ще го направя!
И когато момъкът се събудил, на мястото на колибата светел палат от скъпоценни камъни и кристал — сто пъти по-хубав от царския.
— Хубаво — рекъл царят, когато майката отишла пак за царската дъщеря. — Ама сега ще кажеш на сина си да направи път от неговия палат до моя. Той трябва да е толкова равен, че като търкулна от единия до другия му край яйце, никъде да не се спре!
Извикал момъкът духа и пътят бил готов. Царят търколил по него яйце и то се спряло чак при палата на момъка.
Царят обаче поискал и градина, ама в нея да има от всички дървета, които растат по земята — едното като пуска листа, другото да цъфти, третото да връзва плод, а четвъртото да зрее.
Майката се разплакала и се прибрала у дома. Момъкът се засмял и рекъл:
— Мамо, като че ли царят те е уплашил с нещо?
— Иска, сине, градина, каквато никъде няма. И никой никога не може да я направи — това е Божа работа! — рекла му майката.
— Нищо, майчице, не бой се! И градина може да му направим!
Момъкът повикал духа, заспал, а когато се събудил, чудната градината била готова — да гледаш, да се ненагледаш.
Нямало какво да прави царят — дал дъщеря си за жена на момъка. Заживяла царската дъщеря при ловеца. Вълшебният пръстен висял, закачен на стената в спалнята им. Никой не знаел за какво служел.
След време човекът, който завел момъка в пещерата, научил, че той е излязъл от нея, станал е много богат и царски зет. Сетил се, че всичко е заради пръстена. „Ще видим тая работа!“ — заканил се той, преоблякъл се като вехтошар, застанал под прозорците на палата на ловеца и започнал да вика:
— Старо желязо купуваам! Старо желязо купуваам!
Царкинята го чула и си рекла: „Тоя пръстен виси толкова време на стената, защо ли ми е? Я да го дам на тоя човек!“
Отворила прозореца и хвърлила пръстена в коша на преоблечения вехтошар. А той само това и чакал. Грабнал пръстена и дим да го няма! Като се отдалечил, допрял го до земята и духът се явил:
— Какво искаш, господарю?
— Да пренесеш този палат там, където и птица не може да прехвръкне, камо ли човек да мине!
— Ти заспи, аз ще го пренеса!
И духът си свършил работата…
Когато ловецът се върнал, нямало ни палат, ни път, ни градина, ни царска дъщеря. Зарязал той всичко и тръгнал по света да ги търси. По някое време чул жално мяукане. Гледа — една котка се дави. Спасил я и я взел със себе си. Вървял, вървял и стигнал до едно голямо поле, равно като длан, краят му не се виждал. Изведнъж котката зърнала мишка и скочила да я гони. Мишката обикаляла около ловеца, църкала и му се молела: