— Жив да си, спаси ме! Ще ти се отблагодаря!
Момъкът хванал котката и спасил мишката, а тя вдигнала лапички и попитала:
— Какво искаш за доброто, дето ми направи?
— Кажи ми, ако знаеш, къде са моят палат и жена ми.
— Не знам, но ти почакай малко — веднага ще разберем. Аз съм царят на мишките. Сега ще събера всички мишки и ще ги попитам.
Мишката изсвирила пронизително и скоро равното поле се покрило с безчет мишки, мишлета и плъхове. Те писукали и цвърчали, ала нищо не били чували за палата и за царската дъщеря. И тъкмо се отчаяли, дотичала запъхтяна една закъсняла горска мишка. Царят на мишките я попитал не знае ли къде е палатът.
— Как да не зная! — извикала мишката. — Аз там живея!
После разказала, че сега в палата живее човекът, който се престорил на вехтошар. Той ходел навсякъде с пръстена под езика си и когато ядял, го слагал пред себе си, та никой не можел да му го вземе.
— Е, много си глупава! — рекъл царят на мишките. — Това е най-лесната работа. Ще топнеш опашката си в пипера, а щом заспи, ще му бръкнеш в носа и той ще изкиха пръстена.
Речено-сторено. След малко мишката донесла пръстена. Зарадвал се ловецът, допрял го до земята. Духът веднага се появил:
— Какво искаш, господарю?
— Това поле да се покрие цялото с хляб!
— Ти заспи, аз ще го направя!
И цялото равно поле се покрило с бели самуни. Мишките яли, яли, та накрая не можели да мръднат от преяждане.
А ловецът заповядал на духа да пренесе палата на старото място. После отишъл на брега на морето, хвърлил пръстена във водата и никой повече не го видял.
И живял с царската дъщеря в мир и спокойствие до дълбоки старини.
Жива вода
Един цар напуснал жена си, която чакала дете, и се оженил за друга. Дал на изгонената царица една голяма къща с много земя и й заръчал: ако роди момиче, да го задържи при себе си, а добие ли момче, да го изпрати при него, щом порасне.
Жената родила момче. Гледала го, пратила го да се учи и един ден му казала:
— Синко, намери някой да те заведе при царя. Той е твоят баща и такава е неговата воля!
Царският син намерил кой да го отведе при царя. На другата сутрин отишъл на училище, а майката замесила питка и я изпратила по този човек на сина си. Ала по пътя той си отчупил едно парченце от нея. Вечерта майката попитала момчето:
— Цяла ли беше питката, синко?
— Съвсем мъничко беше отчупено — отговорил той.
И майката си рекла: „Щом този човек си е отчупил от питката, той няма да заведе сина ми при царя, а ще го убие.“ Затова казала на момчето да потърси друг. И то намерило един свой връстник. Майката пак замесила питка и я изпратила по това момче на сина си. Вечерта разбрала, че питката е била непокътната, и казала на сина си да се стяга за път. Написала писмо до царя и ги изпратила.
Двамата вървели, вървели и много ожаднели. Най-накрая стигнали до един кладенец, но нямало с какво да извадят вода. Царският син казал на момчето да влезе в кладенеца и да извади вода, но то му рекло:
— Ако си жаден, влез и пий!
Царският син слязъл в кладенеца, пил вода и тръгнал нагоре.
Ала момчето му препречило пътя и взело да го бута надолу, за да го удави.
Помолил му се царският син да го пусне, но то викнало:
— Дай ми писмото до царя и тогава ще те пусна!
Царският син дал писмото, ала коварният му спътник пак не искал да го пусне.
— Ако те освободя, може да ме издадеш! — рекъл той.
И за да остане жив, синът на царя се заклел, че ще мълчи цял живот. Двамата пак тръгнали на път. Момчето, което трябвало да заведе спътника си в двореца, навсякъде казвало, че е царски син, а истинския царски син наричало свой слуга.
Вървели, що вървели и стигнали до двореца. Измамникът дал писмото на царя и той с радост го приел. А истинският син на царя заживял с момчето като негов слуга. Ала лъжливият царски син нямал покой ни денем, ни нощем — страхувал се да не би неговият слуга да разкрие цялата истина на царя и затова решил да го погуби. Чудел се какво да измисли и щом научил, че в една далечна страна живеел цар, който убивал всеки, дръзнал да поиска ръката на дъщеря му, решил да изпрати момчето там, за да му доведе царкинята за жена.