Тръгнал слугата-царски син с няколко души към далечното царство. Вървели, що вървели и срещнали дълга върволица мравки. Царският син заръчал на своите хора да направят път на живинките. Най-накрая вървяла една голяма мравка. Тя рекла на момчето:
— Какво искаш да сторя за теб? Голяма добрина ми направи.
Зачудил се царският син:
— Ти си мравка и какво добро можеш да сториш за мен?
Мравката откъснала едно от крилцата си, дала го на момчето и му рекла:
— Аз зная къде отиваш. Ако ти потрябвам, нагрей на огъня това крилце и аз веднага ще дойда.
Той взел крилцето и го скрил в пазвата си.
Вървели, що вървели и на едно място видели, че деца ловят малки орлета. Царският син откупил с пари орлетата и ги пуснал на свобода. След малко дошла орлицата и му рекла:
— Какво искаш да сторя за теб? Голяма добрина ми направи.
Зачудил се пак царският син:
— Ти си птица и какво добро можеш да сториш за мен?
— Аз зная къде отиваш — рекла му орлицата.
Откъснала едно перо от крилете си, дала му го и казала:
— Ако ти потрябвам, нагрей на огъня това перо и аз веднага ще долетя.
И слугата-царски син взел перото, скрил го и продължил заедно със своите хора по пътя си. Край едно езеро видял, че деца са заловили малки щъркелчета. Момчето откупило и тях и ги пуснало на свобода. Долетял щъркелът и го попитал:
— Какво искаш да сторя за теб? Голяма добрина ми направи.
А царският син отново се зачудил:
— Ти си птица и какво добро можеш да сториш за мен?
— Аз зная къде отиваш — рекъл му щъркелът.
Откъснал и той едно перо от крилете си и казал:
— Ако ти потрябвам, нагрей това перо на огъня и аз веднага ще долетя.
Царският син взел перото и го скрил в пазвата си. Продължили те по пътя си и стигнали до една река. Рибари били хванали голяма риба. Царският син откупил и нея и я пуснал във водата да си живее. А рибата изплувала и рекла:
— Какво искаш да сторя за теб? Голяма добрина ми направи.
— Ти си риба и какво добро можеш да сториш за мен? — казал пак царският син.
— Аз зная къде отиваш — рекла му рибата. — Ако ти потрябвам, нагрей на огъня люспата, която ще ти дам, и аз веднага ще дойда.
Взел царският син и люспата и я скрил в пазвата си.
Дълго още дружината вървяла и най-накрая стигнала до царството. Влязло момчето в двореца при царя, поклонило му се и рекло:
— Царю честити, аз съм изпратен от царя на едно далечно царство да искам дъщеря ти за жена на сина му. Ще ни я дадеш ли?
— Дъщеря ми вече е за женене и защо да не ви я дам? — казал царят.
А вечерта наредил да смесят сто килограма пшеница, сто килограма ръж и по толкова ечемик, царевица, овес и просо и рекъл на царския син:
— Ти си дошъл да вземеш дъщеря ми и аз ще ти я дам, ако разделиш всички тези зърна на отделни купчини. Не го ли направиш, ще те погубя!
Натъжил се царският син, като премислил, че не е по силите му да изпълни такава задача, ала мигом се сетил за мравката. Нагрял крилцето й и тя веднага дошла при него.
— Видя ли, че и аз мога да ти сторя добро — казала мравката.
Извикала всички мравки и те завчас струпали зърното на отделни купчини. На сутринта царят бил много учуден, че момчето се е справило, но измислил и друго:
— Ще ти дам дъщеря си, ако можеш да съживиш умряло дете!
Царският син знаел, че обикновен човек не може да извърши такова чудо. Блъскал си ума как да постъпи и решил да се посъветва с щъркела — нали лети над много далечни земи, може някъде да има някакво вълшебно средство, което да връща хората към живота. Нагрял царският син перото на щъркела и той начаса долетял.
— Видя ли, че и аз мога да ти сторя добро — рекла птицата и литнала в небето. След малко пристигнала със съд вода в клюна си. — Това е жива вода! — казал щъркелът. — Тя връща умрелите към живота. С нея полей детето и то веднага ще се съживи!
Царският син отишъл при детето, полял го с вълшебната жива вода и то оживяло на мига.
Нямало какво повече да поиска царят и изпроводил пратеника от далечното царство при дъщеря си. Ала тя живеела в една висока каменна кула сред самото море, а царят не му дал лодка. Чудел се царският син какво да направи и се сетил за орлицата. Извадил перото й, нагрял го и тя веднага долетяла.